27 Ноември, 2024

Проруска кандидатка оглави автономния гагаузки регион в Молдова

Проруска кандидатка оглави автономния гагаузки регион в Молдова

Снимка: Twitter на Евгения Гуцул


На неделния балотаж на изборите за висш представител на администрацията в южния автономен регион на Република Молдова – Териториална административна единица Гагаузия, победа с 52% от гласовете постигна Евгения Гуцул – представителка на проруската опозиционна партия „Шор“.

Гуцул поема поста от изпълнилата два четиригодишни мандата като башкан (глава) Ирина Влах. С по-малко от 3000 гласа преднина юристката Гуцул надделя над друг опозиционен кандидат – Григорий Узун, от Партията на социалистите на бившия молдовски президент Игор Додон. На първият тур Гуцул и Додон получиха по 26 на сто от гласовете. Както предаде Молдпрес, по данни на местната ЦИК, право на глас имат над 90 000 граждани, регистрирани на територията на Гагаузия.

Гагаузкият башкан ръководи органите на публично управление и става по право член на правителството в Кишинев. Висш представителен орган на Гагаузия е Народното събрание (Халк Топлусчу) с 35 депутати, които имат 4-годишен мандат. Висш орган на изпълнителната власт е Изпълнителният комитет на Гагаузия (Баканнък Комитети), а на съдебната власт – Трибуналът на Гагаузия.

Още в понеделник новоизбраната башкан Гуцул обяви, че ще се стреми към по-тесни връзки с Москва. Миналия месец президентката на Молдова Мая Санду обвини Русия, че се меси в предизборната кампания в Гагаузия и каза, че много от осемте кандидати за башкан са руски агенти, предаде Ройтерс.

„Ние сме проруска партия. Искаме по-нататъшно приятелство с Руската федерация, приятелство и с други държави“, каза Гуцул пред журналисти в регионалния главен град Комрат. Гуцул обяви, че едно от първите неща, които ще направи, ще е да отвори бюро за връзка в Москва и подчерта „Не искаме никакви конфликти“.

Както посочва Ройтерс, молдовското правителство гледа на Гагаузия като на един от двата политически плацдарма (другият е Приднестровието) на бившия съветски господар Москва за дестабилизиране на вътрешната политика на Молдова.

Партията, чиято представителка е Гуцул, е водена от осъдения за крупна финансова измама бизнесмен беглец Илан Шор, срещу когото САЩ наложиха санкции, а през последните месеци той дистанционно организира улични протести в Молдова.

В деня, когато башкан Гуцул се обяви за задълбочаване на сближаването с Русия, председателят на парламента на Молдова Игор Гросу обяви започване на процедура по оттегляне на страната от Общността на независимите държави, съобщи Молдпрес. Гросу се мотивира: „След 30 години стана пределно ясно, че включването на Молдова в структурите на ОНД не ни помогна да разрешим конфликта в Приднестровието, не ни помогна да изведем руската армия от територията на нашата страна, не ни защити от икономическо ембарго, не ни защити от енергийно изнудване през зимата, от заплахи и враждебни изявления".

Илан Шор веднага реагира в „Телеграм“ като написа, че изявлението на Гросу е свързано с изборната победа на съпартийката му Гуцул, предаде ТАСС.

През март Радио „Свободна Европа“ цитира в репортаж от Комрат бившия кмет на града Николай Дудогло, че след началото на инвазията на Русия в Украйна нищо в гагаузкото общество не се е променило. „Гагаузия винаги е подкрепяла Русия и винаги ще го прави", заяви Дудогло и допълни: „Ние сме срещу войната. Обичаме Украйна, но не можем да приемем, че агресорът е Русия“.

Това очевидно противоречие изглежда е широко разпространено в Гагаузия, отбелязва РСЕ. Територията е обитавана от тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание. Местните хора демонстрираха огромен изблик на подкрепа за украинските бежанци, посочва медията, като същевременно подкрепата за Русия остана поразително силна.

РСЕ цитира и жителката на Гагаузия Ана Статова, дала безплатен подслон на много бежанци от Украйна в имота си. „Казват, че във всяка втора къща тук (в Гагаузия) някой има роднини в Русия. Как може да сме срещу Русия при това положение?“, пита риторично Статова.

Според журналиста Михаил Сиркели, администратор на фокусирания върху Гагаузия сайт nokta.md, продължаващата подкрепя за Кремъл и в условията на физическо унищожение на Украйна е резултат „най-вече и преди всичко“ от руската пропаганда.  Сиркели изтъква, цитиран от РСЕ, че гагаузите са били обект на тази пропаганда още от 1944 г. Първо беше съветска пропаганда, сега е руска, подчертава Сиркели.

Журналистът обяснява, че стремежът към гагаузка автономия, представян през 90-те години „като инструмент за съхраняване на гагаузкия език и култура, и възприеман по този начин от Кишинев и международната общност, в самата Гагаузия има коренно различно значение. В Гагаузия на този стремеж се гледа като на начин за запазване живо на късче от СССР", обобщава Сиркели.

РСЕ припомня как през 90-те години, при разпадането на СССР, гагаузки сепаратисти обявяват независимост по начин, сходен с този в отцепническия регион на  Приднестровието. Така наречената Гагаузка република е обявена на 19 август 1990 г., но властите в Кишинев я обявяват за неконституционна. Това е последвано от зловещо противопоставяне, отбелязва медията, когато хиляди молдовски националисти се стичат в региона и се включват в т.нар. „Поход към Гагаузия“. В същото време съветски бронирани машини с грохот влизат в Комрат, за да сложат край на противопоставянето. Говори се, че това става по заповед на разположен в региона съветски командир, без знанието на Москва. В резултат Кишинев е принуден да преговаря с гагаузките сепаратисти. Стига се до компромис и на 23 декември 1994 г. Гагаузия или Гагауз ери (Гагаузка земя) получава автономия в рамките на Молдова и право да се отдели, ако Кишинев се обедини с Румъния.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна отношението към Русия по света рязко се влоши, но не и в Гагаузия. Проведено през февруари допитване показа, че 93% от анкетираните все още са за по-тесни връзки с Русия, отбелязва РСЕ. Същевременно, неотдавнашно национално допитване в Молдова разкрива, че за близо половината респонденти действията на Русия са повод за най-голяма загриженост, веднага след инфлацията.

Още през 2017 г., при посещение в Комрат по случай годишнина от получаването на автономия, тогавашният молдовски президент Игор Додон заявява, цитиран от РСЕ, че „всеки ще се съгласи, че имаме приятели, които са близки на Гагаузия, и вярвам, че са близки и на Молдова. Това са Русия и Турция“.

В навечерието на тазгодишния балотаж за башкан молдовските власти не допуснаха на своя територия делегация от руските региони начело с губернатора на Татарстан Рустам Минниханов, която искаше да посети Гагаузия.

През април, малко преди Илан Шор да бъде осъден на 15 години затвор за участието си в т.нар. „кражба на века“ през 2014 г., а негови активи на стойност 290 милиона долара да бъдат конфискувани, външният министър на Молдова Нику Попеску заяви, че Кишинев е установил наличие на „ясна координация между Шор и Русия в съвместните им опити за дестабилизиране на Молдова“.

Вестник „Вашингтон пост“ писа, че според украински и западни представители Шор има връзки с руската Федерална служба за сигурност, която е насочвала пари към Молдова като част от опитите си да подкрепя проруските гласове там.

Директорът на молдовския мозъчен тръст „Уочдог.МД“ Валериу Паша смята, че Шор е „най-важният политически съюзник на Русия в Молдова“. Оценката му е, че партията на Шор работи като класическа организирана престъпна група.

А молдовският журналист Игор Боцан през февруари заяви в интервю за БНР, че Русия има план да раздели Молдова на федерация от три части с цел решенията да не се вземат само в Кишинев, а и в Комрат и в Тираспол в Приднестровието. Така Русия би разполагала с два проруски центъра срещу един проевропейски, предупреждава Боцан.

Журналистът съобщава, че през октомври 2022 г. в Молдова с руска финансова помощ е създаден т.нар. Съвет за национално спасение, в който съоснователи са партия „Шор“, Партията на комунистите и няколко олигарси, напуснали страната през 2019 г. Обявената цел на Съвета е премахване на сегашната власт в Кишинев, обяснява Боцан.
Сподели:
Екатерина Захариева:  Фон дер Лайен обеща повече пари за иновации

Екатерина Захариева:  Фон дер Лайен обеща повече пари за иновации

"Надявам се тази подкрепа да бъде получена от държавите-членки", каза още българският еврокомисар

Християн Мицкоски: Хора от Средновековието ни спират за ЕС 

Християн Мицкоски: Хора от Средновековието ни спират за ЕС 

Премиерът на Северна Македония заяви, че в откакто министрите му встъпиха в длъжност преди пет месеца, няма нито един корупционен скандал

Мексико: Ефектът от митата на Тръмп ще е загуба на 400 000 работни места в САЩ

Мексико: Ефектът от митата на Тръмп ще е загуба на 400 000 работни места в САЩ

Предложените тарифи ще засегнат особено силно най-големите фирми за износ в автомобилния сектор, а именно Ford, General Motors и Stellantis