6 Октомври, 2026

Протестиращи искат оставката на Радев заради бюджетния дефицит, корупцията, зависимостта от Русия

Снимка: БГНЕС

Протестът обвини Радев в предателство към България и застрашаване на националната ни сигурност, опасна зависимост от Русия, провал в борбата с корупцията и организираната престъпност и влошаване на отношенията с ЕС.

Граждани се събраха тази вечер на площад „Независимост“ в София, в района на т.нар. Триъгълник на властта, на протест с искане за оставката на правителството на Румен Радев. Демонстрацията започна в 19:00 часа и премина под наслов „Добре, де, разбрах, отлитам си“.

Организатори на проявата са гражданското сдружение „БОЕЦ“ и общественият активист Манол Глишев. Протестът беше обявен предварително в социалните мрежи и е поредната проява на недоволство срещу кабинета след летните демонстрации през юни и юли.

Протестиращите настояха за оставката на премиера Румен Радев, като организаторите посочват редица мотиви за искането си – бюджетния дефицит, поемането на нов външен дълг, продължаващата корупция, недостатъчните според тях действия срещу организираната престъпност и задълбочаването на проблема с безнаказаното младежко насилие.

Сред основните теми на демонстрацията отново беше и външнополитическият курс на кабинета. Организаторите определят като „опасна“ зависимостта от Русия и твърдят, че действията на правителството застрашават националната сигурност и отслабват отношенията на България с партньорите ѝ от Европейския съюз. В предварителния си призив те определят политиката на кабинета и като „предателство към България“.

Сред посланията на протестиращите беше и критика към бюджетната политика на правителството.

„Няма пари за детска болница. И закриха Комисията по досиетата“,

заявяват организаторите, поставяйки бюджетните приоритети и решението за закриване на Комисията по досиетата сред причините за недоволството си.

Темата за Комисията по досиетата беше поставена още по време на първата голяма демонстрация срещу кабинета на 27 юни. Тогава Манол Глишев призова за запазване на институцията и свърза въпроса с необходимостта от по-голяма прозрачност и лустрационни мерки.

В центъра на днешните изказвания беше и обществената телевизия. Част от протестиращите отправиха остри критики към Българската национална телевизия заради свалянето от ефир на дългогодишния водещ на „История.БГ“ Георги Ангелов.

Ангелов обяви на 9 септември, че е бил уведомен от програмния директор на БНТ, че повече няма да води „История.БГ“, както и че няма да бъде редактор на предаването. По думите му е било официално потвърдено и свалянето на другото предаване, което е водил – „До Европа и напред“ по БНТ 2.

Случаят предизвика реакции и извън протеста. Съветът за електронни медии обсъди освобождаването на Ангелов като водещ, като от регулатора припомниха, че БНТ и БНР имат специални отговорности и трябва да работят при спазване на принципите на професионализъм, плурализъм, безпристрастност и неутралност.

На протеста днес демонстранти определиха действията на обществената телевизия като част от по-широк проблем с независимостта на медиите.

„Правителството превърна Българската национална телевизия в партиен официоз: това вече не е обществената БНТ, а „Работническо дело“ от 1988 г.“, заявиха протестиращи.

Манол Глишев постави акцент и върху икономическата политика на кабинета. Той коментира според него влошаването на бизнес средата и напускането на големи чуждестранни компании от България.

По думите му, ако настоящият управленски курс бъде запазен, страната може да се изправи пред сериозно увеличение на данъчното бреме в бъдеще.

Критиките към бюджета и икономическата политика всъщност са сред постоянните теми в протестите, организирани от Глишев и БОЕЦ през последните месеци. Още при първата демонстрация на 27 юни организаторите определиха предложения тогава бюджет като един от основните мотиви за недоволството си.

На демонстрацията тази вечер присъстваха и представители на политически сили, сред които и съпредседатели на „Да, България“.

Протестът обаче беше организиран като гражданска инициатива от Манол Глишев и БОЕЦ, а не като партийна проява. Това е и моделът, по който бяха организирани предходните демонстрации срещу кабинета през юни и юли.

Днешната демонстрация е част от серия протести срещу правителството на Румен Радев, започнала в края на юни.

Първата голяма проява се състоя на 27 юни 2026 г. пред Министерския съвет. Тогава протестиращите скандираха „Оставка“ и „Тук не е Москва“, а за кратко беше блокирано движението по булевардите „Дондуков“ и „Цар Освободител“. Демонстрацията премина без сериозно напрежение и завърши с изпълнение на „Шуми Марица“.

Втората проява се проведе на 3 юли под наслов „АНТИрадев“. Тогава протестиращите се събраха пред Президентството, като за кратко беше затворено движението по улица „Леге“ в участъка между Президентството и Националния археологически музей. И този протест завърши с „Шуми Марица“.

След летните демонстрации организаторите обявиха намерение да подновят протестната активност през есента. Днешната проява е първата голяма демонстрация от тази серия след лятната пауза.

Демонстрацията на 15 септември премина спокойно, като за кратко беше затруднено движението в района на Триъгълника на властта.

В края на протеста прозвуча „Шуми Марица“, с което демонстрацията приключи около 21:00 часа.

Организаторите заявиха, че не разглеждат днешната проява като еднократно събитие и възнамеряват да продължат с граждански демонстрации до постигане на политическата си цел – оставка на правителството и насрочване на предсрочни парламентарни избори.

Следващата дата за протест се очаква да бъде обявена от организаторите в социалните мрежи.

Сподели:
Защо продължава войната по българските пътища ?

Защо продължава войната по българските пътища ?

Богдан Милчев постави акцент и върху броя на загиналите при катастрофи. По представените от него данни към 4 октомври жертвите на пътя са 378

От „Да, България“ подсетиха Йотова да отговори за помилвания наркотрафикант с 5 въпроса

От „Да, България“ подсетиха Йотова да отговори за помилвания наркотрафикант с 5 въпроса

Преди няколко седмици президентът даде заявка, че ще намери отговор на въпросите ”дали, как и кой си е свършил работата”, по отношение на медицинската експертиза за състоянието на помилвания Огнян Атанасов, припомниха от партията

17 страни от ЕС поискаха запазване на средствата по Кохезионната политика в бюджет 2028–2034

17 страни от ЕС поискаха запазване на средствата по Кохезионната политика в бюджет 2028–2034

България и още 16 членки на ЕС се обявиха за запазване на средствата на Кохезионната политика в новата Многогодишна финансова рамка

Коментари (0)