Съпротивата срещу въвеждането на задължително избираем предмет „Добродетели и религии“ в училищата се увеличава. От писма, изпартени до парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията, става ясно, че срещу нововъведението се обявяват и църкви, съобщава сайтът hristianstvo.bg.

Отрицателно становище до председателя на комисията Красимир Събев (депутат от ГЕРБ-СДС) изрази през изтичащата седмица и националният омбудсман Велислава Делчева. На заседанието ѝ на 11 септември дойде и принципна подкрепа от Централния израилтянски духовен съвет - с искане да се включи и юдаизмът, пише Александра Маркарян във в. „Дневник“.

Дебатът за въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религии“ постепенно се превръща в една от най-оспорваните теми в образователната политика. Макар че предложението на Министерството на образованието и науката вече премина първо четене в парламента, съпротивата срещу него нараства – от религиозни общности, институции и експерти. Аргументите „за“ и „против“ поставят въпроси не само за мястото на религията в училище, но и за фундаменталния принцип на светската държава, отбелязва hristianstvo.bg.

Съпротива от протестантските църкви

Най-острата критика идва от Обединените евангелски църкви (ОЕЦ) - от 13 протестантски деноминации. В официално становище от пет страници до парламента те заявяват „категорично несъгласие с предложения подход“. Според тях той е в противоречие с Конституцията, която гарантира светския характер на образованието и отделянето на религиозните институции от държавата.

Протестантите предупреждават, че въвеждането на конфесионално обучение, дори когато е „по избор“, създава опасен прецедент – държавата се превръща в посредник на религиозна догма. Това, според тях, не само нарушава принципи, но и може да изкриви демократичния характер на държавата.

„Конституцията на Република България постановява, че „религиозните институции са отделени от държавата“ и че „образованието в държавните и общинските училища е светско“ – пише председателят на ОЕЦ Благовест Николов. "Въвеждането на държавно организирано конфесионално обучение, дори „по избор“, е в пряко противоречие с тези принципи. Религиозната догматика е въпрос на вяра и съвест, а не на държавна педагогическа програма.“ - продължава той.
Друг аргумент на евангелските църкви е свързан с равнопоставеността: ограничаването на предмета до православие и ислям поставя малките вероизповедания в неравностойно положение. По този начин се създава йерархия между религиите на база численост, което противоречи на принципа за равенство пред закона.

В текста на ОЕЦ се посочва какво се визира под „конфесионално“: „обучение за основните положения в религиите на официалнно регистрираните вероизповедания с повече от 10 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт“.

На тази база заключава, че „предложеният текст дискриминира вероизповеданията с по-малък относителен дял, сред които са всички протестантски деноминации, като ограничава достъпа им до образование по тяхната вяра".
"Така се създава йерархия на вероизповеданията, основана не на правата и свободите, а на статистическа численост. Това противоречи на чл. 6 от Конституцията – за равенство пред закона.“ - посочват от ОЕЦ.

В текста се напомня също, че „православието, католицизмът и протестанството са конфесии на една религия – християнството“ и се отправя предупреждение какви последствия би имало държавно организирано конфесионално обучение. Така държавата "де факто започва да преподава като нормативна религиозна истина доктрините на едно вероизповедание".
"Това е в противоречие с принципа на невмешателство в делата на религиозните общности и изкривяване на демократичния характер на държавата ни“, отбелязват авторите на документа.

Омбудсманът: липса на консенсус и риск от разделение

Националният омбудсман Велислава Делчева също изрази отрицателно становище. Тя подчерта, че в институцията постъпват жалби от граждани, притеснени за светския характер на образованието и за правата на учениците, които не изповядват религия.

Делчева изтъква, че липсва обществен консенсус за съдържанието на предмета, както и експертна оценка за влиянието му върху учебния процес и натовареността на децата. Според нея въвеждането на дисциплината в задължителната програма ще задълбочи разделенията. Затова тя препоръчва предметът да остане свободноизбираем, с акцент върху универсалните ценности и правата на човека.

Подкрепа с условия от еврейската общност

Различна позиция заема Централният израилтянски духовен съвет. Неговият председател Максим Делчев заяви принципна подкрепа за новия предмет, но настоя юдаизмът да бъде включен равноправно. Аргументът му е, че в сегашния си вид религиозното обучение е маргинализирано – сведено до няколко урока, които не отразяват адекватно хилядолетното присъствие на еврейската общност в България.

За еврейската общност включването на религията в образованието е важен аспект на културната идентичност, който в момента липсва. Според тях задачата е не да се налага догматика, а да се гарантира балансирано представяне на различните традиции.

Практически трудности и правни неясноти

Освен принципните спорове, на дневен ред са и конкретни практически проблеми. Депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов постави въпроса за подготовката на учители по ислям. Висшият ислямски институт, който функционира от 90-те години, няма акредитация като висше учебно заведение, а без такава не може да подготвя легитимни преподаватели.

Министерството на образованието признава този факт, като обяснява, че предметът ще се въвежда поетапно - в началото ще се преподават само общи знания от началните учители. Това обаче не отговаря на въпроса как ще се гарантира качествено и равнопоставено обучение по всички религии.

По-широкият контекст

Дебатът около „Добродетели и религии“ отразява по-дълбоки обществени противоречия. От една страна стои конституционният принцип на светско образование и страхът от институционализиране на религиозна догматика. От друга страна – желанието на част от общностите религиозната култура да заеме по-видимо място в училище.

Въпросът не е само образователен, а и политически: докъде държавата може да допуска религията в публичната сфера и как да балансира между традицията и плурализма. Засега противниците на предложението излагат адекватни аргументи според законодателството на Република България, а МОН не предлага убедителни решения на посочените проблеми, се казва в статията.

Предупрежденията от разумните хора в БПЦ, които дълго време се опитваха да представят проблемите, последващи от недообмисленото начало на този задължителен предмет, се оказаха реални, а свалянето от епархийска телевизия на предаване, което поставяше тези въпроси, не доведе до адекватно решение. В същото време Отвореното писмо против задължителното религиозно образование вече е събрало близо 9000 подписа.

Решението на Народното събрание за новия предмет ще има дългосрочни последици – не само за учебните програми, но и за начина, по който обществото разбира връзката между държава, религия и образование. Дали „Добродетели и религии“ ще се превърне в стъпка към по-богата културна грамотност или в източник на разделение – предстои да стане ясно в следващите месеци.