Протестът: За да има мир - Даниил в Сибир

Светослав Пинтев

Около 50 протестиращи се събраха днес следобед пред Софийската митрополия на столичната ул. „Цар Калоян“ №7 в подкрепа на архим. Никанор, игумен на Гигинския (Църногорския) манастир.

Патриарх Даниил, който е и Софийски митрополит, го извика, за да му наложи църковно наказание.

 Според протеста истинската причина е, че архим. Никанор е съслужил със свещеници от Православната църква на Украйна и приема в манастира си украински деца, пострадали от войната. Официалните мотиви на Светия синод обаче са различни.

Полицаите на протеста бяха около двадесетина – една група пред входа на митрополията, друга зад ъгъла на сградата, а трета – пред задната ѝ част.

При влизането си архим. Никанор помоли протестиращите да не скандират и да пазят пълна тишина. Те издържаха стоически точно час и половина, но в 15:30 часа възмущението прерасна в шумни скандирания: „Тук не е Москва!“, „Даниил – резил!“, „За да има мир – Даниил в Сибир!“.

Светият синод на Българската православна църква обвини архим. Никанор в клеветничество, като дори разпространи официално изявление.

По-рано Синодът му наложи „аргос“, тоест забрана да служи 15 дни. Архим. Никанор заяви, че е очаквал наказание, но не вижда канонично основание за него.

Конфликтът започна, след като архим. Никанор открито се противопостави на неприкритата политика на патриарх Даниил в защита на Кремълския Райх и на демонстрираната от него близост с Московската патриаршия, благославяща войната и ракетите "Сатана".

 Игуменът многократно настоя Българската православна църква да се разграничи от Кремъл и от използването на православието като инструмент на руската държавна политика, която е виновна за смъртта на милиони православни, сред които много мирни хора и дори деца.

Патриарх Даниил така и не намери думи да осъди руската агресия срещу Украйна. Вместо това той последователно отказва да признае Православната църква на Украйна, следвайки линията на Москва. Но не беше само това.

Руски ракети и дронове убиват всекидневно цивилни, жени и деца, от българския патриарх не се чу ясна оценка за извършителя на тази война. Напротив, появи се видео с обясненията му, оправдаващи Путин. А това вече е твърде безочливо.

Мнозина свещеници и миряни виждат в неговите действия не защита на православното единство, а ужасяваща защита на интересите на путинска Русия, на васалното му отношение към Руската православна църква, която от години обслужва външнополитическите цели на Кремъл. 

Показателно е, че наказанието срещу архим. Никанор дойде именно след като той съслужи със свещеници от Православната църква на Украйна и отвори манастира си за украински деца, избягали от войната.

Случаят напомни и за скандала около руския храм „Св. Николай Мирликийски“ в София, когато след експулсирането на руски духовници заради дейност, определена от българските власти като несъвместима с дипломатическия им статут, патриарх Даниил още като Видински митрополит защити позициите на Московската патриаршия. Оттогава съмненията, че част от висшия клир поставя интересите на Москва над тези на Българската православна църква, не само не стихнаха, а се засилиха.

На този фон наказанието срещу архим. Никанор изглежда не като някаква защита на църковния ред, а като злокобно предупреждение към всеки духовник, който отказва да следва линията, диктувана от Москва.

Ето какво писа по-рано арх. Никанор в официално изявление:

Още при избирането му за патриарх понечих да се махна от БПЦ, тъй като счетох - и считам - това за

особено мерзостно престъпление

спрямо православната вяра и спрямо българския народ. Ще видите, че с времето всички ще се съгласите с мен. Явих се на разговор с него, но той ме задържа с лъжливи обещания, че сме щели да работим с него за доброто на БПЦ. И почти веднага започна подмолна административна война срещу мен и срещу братството на Църногорския манастир.
Преди година и половина, както се полага по Устав, аз се оттеглих от игуменството на манастира, за да мога да получа отпусно от БПЦ и да се потрудя другаде на Божията нива. Патриарх Даниил презря волята на манастирското братство и не спази Устава на БПЦ.
Оттогава

 и ние го презряхме

Игумените на Дивотинския и Бистришкия манастир получиха отпусни писма в рамките на 24 часа. Аз чакам близо 550 пъти по 24 часа - това, ако не е дискриминация, какво е?
Напомням на патриарх Даниил, че църковната дисциплина се основава не на принуждение, а на обич и на духовен авторитет. Поради тази причина аз няма как по съвест да бъда негов клирик, нито да проявявам и най-малкото “послушание” спрямо него, тъй като:
- същият не е доказал безспорно, както изискват каноните, че няма отношение към убийството на свещеник Стефан Камберов преди 24 години. Аз не мога да правя послушание към набеден в съучастие в убийство;

- същият многократно оправдава престъпното руско нападение над Украйна, досега не е проявил и капка състрадание на дело към страдащия украински народ и неговите деца. След като през есента приехме група украински деца в манастира бях извикан в митрополията и ме наказаха с “аргос”. Вчера изпратихме втора група деца и - отново ме викат в митрополията. Случайност? Не мисля. Аз нямам дял с тези хора;

- същият обеща, но отказа да се срещне с младеж, който искаше лично да му свидетелства за възможни педофилски попълзновения в манастир под негово ръководство. Аз не мога по съвест да имам послушание към епископи, които отказват да разследват докрай подобни сигнали;

- същият вместо да работи за консолидацията на нашето общество, за възцаряването в него на дух на търпимост, състрадание, търпение и любов, насърчава и участва в прояви, които насаждат нетърпимост и злостна омраза към цели групи от обществото. За мен това е подмяна на православната вяра;

- същият не се е отрекъл публично от ереста на “руския свят” и “православния шахидизъм”, които със своите действия още като митрополит е доказал, че подкрепя. Докато не се отрече публично от тези ереси, аз не мога да го приема за православен патриарх и не мога да служа под негов омофор;

- нарече избора на един чужд президент “завръщане на нормалността”, но аз не мога да приема за нормално да не се оказва подкрепа на нападнатия по-слаб и да се създават нови военни конфликти по земята.