„За старите ваксини, които са разрешени отдавна и са преминали втора оценка след продължително проследяване на безопасността, не е необходимо да се подписва информирано съгласие“, поясни пред БНР проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет, ръководител на Катедрата по организация и икономика на фармацията. „За тях са достатъчно данните за безопасността“, посочи тя.

„Ако периодът на първото разрешение за употреба е над 5 години, не е необходимо нито информирано съгласие, нито допълнително проследяване на ефекта. Ако този период е по-кратък, всички лица имат право да докладват евентуални подозирани нежелани лекарствени реакции, включително пациентите“, поясни проф. Петрова относно доброволно поставяните ваксини.

Когато става въпрос за доброволно поставяне на ваксина, независимо от това какъв е периодът, в който тя е влязла в употреба, е редно да има разяснение от този, който поставя ваксината, смята заместник-председателят на УС на Националната пациентска организация адвокат Андрей Дамянов.

„Все пак човек трябва да има познание за това какво иска да постави в организма, или не иска“, коментира той.

В задължителния имунизационен календар се включват доказали във времето ефекта си ваксини, показали нищожен брой предвидими нежелани реакции, посочи Дамянов. Той допълни, че личният лекар би следвало да информира, „ако родителят го поиска това нещо“, защото в повечето случаи имунизациите се правят в по-масов мащаб.

Как се доказва увреждане, настъпило след или от ваксина? Когато има настъпил проблем вследствие на ваксина, това трябва да се докаже, уточни Андрей Дамянов. 

„В действителност това е един от сложните въпроси за доказване. Когато настъпи такава нежелана реакция, трябва да бъде установена причинно-следствената връзка. Има и случаи, в които ваксината може да е причинила нещо, дори аутизъм, но това трябва да бъде доказано“, обясни юристът.

Като адвокат и представител на пациентска организация Дамянов няма информация до този момент да има пряко доказана такава реакция - на аутизъм, в резултат на приложена ваксина у нас. 

„Проблемите, които стоят за доказването на такъв тип реакции, са доста“, обобщи юристът, като посочи по веригата производството - дали във ваксината няма попаднал замърсител, дали е била съхранявана правилно, при какви условия е била поставена, кога са настъпили страничните реакции.

В редица държави има фонд за обезщетяване от нежелани медицински реакции. Той се попълва отчасти от данъци, отчасти от фармацевтичните компании, допълни Андрей Дамянов. У нас такъв фонд не съществува.