Над 60% от българите съобщават, че имат проблеми със съня в различна степен, а всеки седми оценява качеството си на сън като лошо. Това показват данни от национално представително проучване за проблемите на съня в България, цитирано от Дарик. Изследването, реализирано от социологическата агенция Global Metrics, бе представено в София в навечерието на Световния ден на съня. 

То е проведено чрез национално представителна извадка и стандартизирани интервюта лице в лице, като данните са събирани чрез таблети. Теренната работа е проведена в периода от 10 януари до 13 октомври 2025 г., след граждани на страната на възраст между 20 и 70 години, по метода лице в лице чрез попълване на въпросник. Участие в изследването са взели общо 1000 души. 

Лошият сън допринася за 172 заболявания

По думите на социолога от Global Metrics Радостина Ангелова, която представи проучването, темата за съня все още не е достатъчно осъзната в българското общество. „Мястото на съня и последствията от лошата хигиена на съня често се подценяват“, посочи тя.

Данните показват, че едва 13% от българите се събуждат свежи и отпочинали всеки ден. Около половината от анкетираните съобщават, че това се случва само в повечето дни, а при близо 37% усещането за пълноценна почивка сутрин се среща рядко или никога.

Според резултатите всеки пети българин се нуждае от повече от 30 минути, за да заспи, при препоръчителна норма от около 20 минути. Всеки трети респондент съобщава, че се събужда често през нощта, отбеляза още социологът. 

Прекалено дългият сън е по-вреден за здравето от недостига

Сред основните фактори, които влияят негативно върху съня, са използването на електронни устройства преди лягане, гледането на телевизия и консумацията на алкохол вечер. Около половината от българите използват телефон, таблет или телевизия непосредствено преди сън, а всеки трети консумира алкохол вечер.

Изследването отчита и значителни социални и икономически последствия от лошото качество на съня. По изчисления на изследователите намалената продуктивност, свързана с недоспиването, се равнява на между три и четири милиарда евро годишно, което представлява около 4% от брутния вътрешен продукт на страната.

Данните показват още, че българите се събуждат сравнително рано – средно около 6:46 часа в работни дни, като близо половината стават преди 6:30 часа. В същото време около 41% от тях не успяват да достигнат препоръчителните седем часа сън на нощ. 

Прекалено дългият сън е по-вреден за здравето от недостига

Сред най-често срещаните проблеми са честото събуждане през нощта - 29%, трудното заспиване - 22%, усещането за умора сутрин - 22%, и недостатъчният сън - 19%. За хъркане съобщават около 16% от анкетираните.

В дискусията за значението на здравия сън участваха медицинските експерти д-р Петър Чипев, д-р Петър Калайджиев и д-р Мартин Стефанов, а модератор на разговора беше Сибина Григорова. 

Българите на възраст между 20 и 70 години спят средно по 7 часа и 20 минути при препоръчителни между седем и девет часа на вечер, като жените спят средно с около 15-20 минути повече от мъжете. Експертите посочиха, че с възрастта времето на сън намалява, но се наблюдават и редица други фактори, които силно влияят върху продължителността и качеството на съня. Стресът, излишните килограми и наличието на определени здравословни състояния оказват най-силен ефект върху съня, категорични бяха лекарите. 

Експертите посочиха още, че един от най-сериозните проблеми със съня е сънната апнея. Те обясниха, че сънната апнея е сериозно нарушение, характеризиращо се с многократни паузи в дишането по време на сън, най-често поради блокиране на дихателните пътища. Симптомите включват силно хъркане, задушаване, дневна умора и главоболие. Според проведеното изследване общо 12% влизат в категорията на „висок риск“ от сънна апнея, а 25% попадат в категория „умерен риск“.