България е пострадала най-силно от коронавирусната пандемия по отношение на загубата на човешки живот, показва изследване, публикувано в авторитетното научно издание Nature. В него са обхванати 29 страни през периода 2020-2021 г.
Научен екип от Института за демографски изследвания "Макс Планк" в Росток е оценил промените в очакваната продължителност на живота в изследваните страни. Учените са направили съпоставка между промените в смъртността по възрастови групи и очакваната продължителност на живота.„Нашите резултати показват разлики във въздействието на пандемията върху смъртността през 2021 г. Докато страните в Западна Европа успяха да се възстановят от загубата по отношение на очакваната продължителност на живота през 2020 г., Източна Европа и Съединените щати останаха с устойчиви и значителни дефицити на очакваната продължителност на живота.“ – констатират изследователите.
За разлика от 2020 г., възрастовият профил при свръхсмъртността през 2021 г. показва, че жертвите на болестта са по-млади.
Данните показват, че най-неблагоприятна е ситуацията в България – освен рекордните щети върху продължителността на живота вследствие на пандемията, страната ни е аутсайдер по отношение на пречупването на тази тенденция и възстановяването на показателите.
Припомняме, България е и с ниско ваксинационно покритие, което е ключов фактор за понижаването на смъртността.
На второ място в антикласацията е Словакия, на трето САЩ – въпреки възможностите на здравната им система.
В таблицата следват Полша, Литва, Унгария, Естония, Чехия, Чили, Хърватия, Гърция, Шотландия, Северна Ирландия, Англия и Уелс, Португалия, Австрия, Италия, Нидерландия, Испания, Словения, Германия, Исландия, Франция, Белгия, Швейцария, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия. Страните условно са 29, тъй като Шотландия и Северна Ирландия са представени отделно.
Припомняме, в САЩ, както и в България политически фактори оказаха негативно влияние върху прилагането на противоепидемичните мерки. В САЩ президентът Доналд Тръмп публично игнорираше рисковете от пандемията и разпространяваше антинаучни послания.
У нас имаше изразена информационна атака срещу мерките, зад която стоеше политическа подкрепа. Основният говорител на ковид-скептицизма д-р Атанас Мангъров стана кандидат за народен представител на АБВ, а след това на партия „Възраждане“. В социалните мрежи активна кампания срещу противоепидемичните мерки водеха протестните партии, а на самите протести бяха изгаряни медицински маски.
Коментари (0)