В началото на 70-те години на ХХ век Държавна сигурност вече е смятала, че спечелване на борбата срещу западното влияние е най-важната задача, която стои пред нея.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретни мероприятия за работата на поделенията на МВР срещу идеологическата диверсия на противника във връзка с решението на Секретариата на ЦК на БКП от 21 януари 1971 г.

В документа се отбелязва, че във връзка със засилване на борбата срещу идеологическата диверсия са направени структурни усъвършенствания (през 1967 г. режимът създава прочулото се по-късно Шесто управление за борба срещу идеологическата диверсия, б.а.).

След разглеждане на проблема на Колегиум на министерството е издадена заповед, в която се посочва, че поделенията на ДС „да считат борбата против идеологическата диверсия като една от най-важните свои задачи, която трябва да води с голяма упоритост и настъпателност за укрепване позициите на комунизма и социализма“.

В документа се отчита дейността на ДС – установяване на центрове на Запад за провеждане на идеологическа диверсия, както и канали за проникване в НРБ.

Репресивният апарат на БКП се самоизтъква в разобличаването на „десетки граждани на капиталистически страни за водената от тях идеологическа подривна дейност“.

Набелязани са серия от мероприятия, с които режимът се е опитвал да ограничи западното влияние най-вече върху интелигенцията, младежта и т. нар. бивши хора, свързани с развитието на България до 9 септември 1944 г.

Историята обаче показва, че ДС е претърпяла пълен провал, защото не е успяла да ограничи влиянието на свободата, правото на избор, многообразието и различните културни и музикални течения на Запад.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – войникът на партията”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.