Психиатърът и писател д-р Любомир Канов анализира в студиото на "Лице в лице" по бТВ каква е психологията на протестиращия българин.

"Има искрени протести, има инсценирани и вероятно има и професионални протести. Те са на повикване и на заплащане. Такива са дежурните "орловци". Истинските протестиращи са по-скоро обезкуражени от протестите на малки групи хора за малки и обособени проблеми в техния тесен кръг.

Имаме дори протестиращи по дизайн, поради нечие хрумваме. Това обезкуражава истинския протестиращ и го демотивира да протестира. Самата протестираща енергия намалява, уморява се и остава един много висок праг на възбуда, който може да се възпламени само при много големи бедствия и бедикога може да се прескочу , каквито например имаше през 1997 г., при инфлации, катастрофални бедствия и пр. Тогава би могъл да се прескочи праг на всеобщ протест и гняв, и то когато голям брой хора са ударени в техните жизнени нужди - електроенергия, вода, пари. Това е, което не може да прескочи съвременният българин, за да протестира убедено и така да се каже да помита това, което не му харесва. И всеки, който разчита на такова помитане и си прави политически сметки в този смисъл, е на грешен път."

Психиатърът коментира и действията на прокуратурата. "Хората масово подкрепят акциите на прокуратурата. Те виждат в тях раздаване на справедливост, смята още психиатърът. Хората очакват и по-сурови акции, защото виждат как се наказват „вечните чорбаджии изедници“. 

Д-р Канов поясни, че масово има емоция на възмездие и че хората са се нагледали на безнаказаност през прехода.

"Има и друга по-образова част, която се тревожи за законността на тези неща и събития, която търси юридически основания да оспори някои от тези прокурорски решение тип бърза атака срещу много хора едновременно. Поставя се под съмнение юридическата компетентност на прокурора в тези дела“, обясни още Канов.

Според него що се касае за страховете от влизането ни в еврозоната и  превалтирането на депозитите е нещо като психоза, която особено в днешната реалност е лесно да се превърне в паника. Масовите комуникации и медии правят нещата още по-лесни в план на докарване на дадени общества, та дори и на цялата планета до състояние на паника.

Той даде пример с коронавируса. „Лъжливите панически новини, включително и този вирус, макар и смъртността му да е едва 2-3%, 40 хиляди заразени и няколко хиляди смъртни случая по света, може да доведе до паника, едва ли толкова бързо някога се е разпространявала мълвата за чумата, която изтребвала много повече хора някога“, коментира още д-р Канов.