България
Психолог: У българите има голям индивидуализъм, затова много често се разминават данните в социологията с тези от вота
Хората декларират това, което смятат, че ще се хареса, но обикновен правят съвсем друго нещо, коментира Михайлина Абрашева
София. Разликата от предварителните сондажи, проучвания и реалните резултати от изборите идва от т.нар. престижен вот. Това коментира психологът Михайлина Абрашева, в изборното студио на „Фокус“.
„Хората декларират това, което смятат, че ще се хареса. А всъщност правят много често съвсем друго. Т.е. не реализират декларирания си вот, който правят предварително. Също така се наблюдава и нещо друго, което можем да го съотнесем към усещането за значимост и за желание да бъдем силни, можещи, и да сме победители винаги. След изборите всички социологически агенции отново тестват въпроса – ако изборите бяха днес, за кого бихте гласували. И повярвайте ми, никога не съвпадат данните с резултата от изборите. Т.е. винаги резултатът на победителя след изборите е по-висок като декларативност, отколкото реално той е бил в деня на изборите“.
При българина има едно активно подсъзнателно усещане на изключителност. Самооценката ни минава много често през това какво ще кажат другите за нас, обясни тя.
„Аз на шега му казвам усещане за безсмъртие. Имаме голям индивидуализъм, който се изразява в това да изглеждаме силни, да не показваме слабост. Много се страхуваме от това да не бъдем изместени, да не ни, на жаргон казано, да ни изработи някой. Затова много често се разминават и данните в социологията, допълни Михайлина Абрашева.
По думите й, в общество ни има една погрешна парадигма за психологията. Смята се, че ходенето на психолог е релевантно с посещението при психиатър, т.е. това е знак, че човекът полудява и изпада от нормалността. Затова хората, не всички разбира се, но голяма част от хората избягват тази подкрепа, психологическото консултиране или ако я ползват, крият че посещават психолог, обясни тя.
Фактор
„Хората декларират това, което смятат, че ще се хареса. А всъщност правят много често съвсем друго. Т.е. не реализират декларирания си вот, който правят предварително. Също така се наблюдава и нещо друго, което можем да го съотнесем към усещането за значимост и за желание да бъдем силни, можещи, и да сме победители винаги. След изборите всички социологически агенции отново тестват въпроса – ако изборите бяха днес, за кого бихте гласували. И повярвайте ми, никога не съвпадат данните с резултата от изборите. Т.е. винаги резултатът на победителя след изборите е по-висок като декларативност, отколкото реално той е бил в деня на изборите“.
При българина има едно активно подсъзнателно усещане на изключителност. Самооценката ни минава много често през това какво ще кажат другите за нас, обясни тя.
„Аз на шега му казвам усещане за безсмъртие. Имаме голям индивидуализъм, който се изразява в това да изглеждаме силни, да не показваме слабост. Много се страхуваме от това да не бъдем изместени, да не ни, на жаргон казано, да ни изработи някой. Затова много често се разминават и данните в социологията, допълни Михайлина Абрашева.
По думите й, в общество ни има една погрешна парадигма за психологията. Смята се, че ходенето на психолог е релевантно с посещението при психиатър, т.е. това е знак, че човекът полудява и изпада от нормалността. Затова хората, не всички разбира се, но голяма част от хората избягват тази подкрепа, психологическото консултиране или ако я ползват, крият че посещават психолог, обясни тя.
Още от България
Андрей Гюров и Георги Кандев дадоха старт на кампанията си за президент и вицепрезидент
Юристът, издател и общественик Мими Шишкова също предизвика аплодисментите на залата с изказването: “Ние не искаме президентът да издига стена между нас и света"
Стойчо Стойчев: Всички участници в изборите ще опитат да привлекат избирателите на ГЕРБ
„В българската политическа практика няма по-голям параван от издигането от инициативен комитет", смята той
ДБ предлага временна комисия за хибридните атаки и саботажи през последните 15 години
Непосредствен повод за искането са поредните пожари и взривове в обекти на „ЕМКО“ ООД на 10 август 2026 г. и на 12 септември 2026 г.