ПСЖ изгони Мбапе, Меси и Неймар, превърна се в европейски гранд

Пари Сен Жермен се превърна в европейски гранд с втората поредна титла в Шампионската лига. Как този клуб - осмиван, критикуван, подценяван доскоро, се превърна в отбор, който е на път достигне рекордите на Реал Мадрид в Европа?

Всичко започва преди 4 години с изказване на президента Насер Ал-Хелайфи: „Трябва отново да станем скромни. Нуждаем се от промени, които да ни помогнат да избягваме контузии, наказания и грешки, променящи хода на мачовете. Нека спрем да казваме: „Искаме да спечелим това, това и още това“. Нека изградим нещо. Трябва да бъдем по-дисциплинирани – както на терена, така и извън него. Всички, които искат да останат в зоната си на комфорт и не желаят да се борят, ще останат настрана.“

Ал-Хелайфи даде това интервю за Le Parisien след поредното разочарование в Шампионската лига и драматичното преподписване на договора на Килиан Мбапе. Пътят на ПСЖ в турнира на мечтите приключи още на осминафиналите след 1:0 и 1:3 срещу Реал Мадрид. Триото Лионел Меси, Мбапе и Неймар не помогна, а идеята за „галактикос“ се провали.

За пълния хаос в ПСЖ говори епизод от времето на Томас Тухел, начело на отбора. През септември 2018 г., между треньора и играчите се провежда следният разговор на почивката на мача с Ливърпул от Шампионската лига.

-Момчета, моля ви, трябва да тичате повече!

-Защо да го правим?

– Защото това е Ливърпул, по дяволите. Ливърпул  на „Анфийлд“ – един от най-добрите отбори в света на един от най-трудните стадиони в света.

През второто полувреме Тухел вече не вярвал на очите си. Пълен игнор. Стоял до тъчлинията и крещял:

– Момчета, какво става?!

Ливърпул спечели с 3:2 след гол на Роберто Фирмино в 91-вата минута и няколко месеца по-късно вдигна Шампионската лига. ПСЖ пък безславно отпадна от Манчестър Юнайтед на осминафиналите.

Но през 2022 г. всичко беше различно. ПСЖ наистина започна да се променя.

Първа стъпка: структурна реформа

През лятото на 2022 г. в клуба пристигна Луиш Кампос – архитектът на шампионските проекти на Монако и Лил. На пръв поглед изглеждаше като човек на Мбапе, но назначението все пак беше изненадващо. Кампошс никога не беше работил в европейски гранд. Неговата сила винаги е била да извлича максимум с минимален бюджет. Основната му задача бе да преструктурира клуба.

Още в първото си лято Кампос се освободи от 11 футболисти. А в Париж пристигнаха Витиня, Нуно Мендеш и Фабиан Руис – играчи, без които е трудно да си представим днешния ПСЖ. За последните четири години клубът се раздели с около 50 футболисти.

Но Кампос не променяше само състава – той променяше културата.

По онова време се говореше, че при трансфера на 18-годишния Мбапе семейството му настояло договорът да гарантира титулярно място. Неймар пък бил договорил правото да пропуска мачове, когато пожелае.

Заедно с новия треньор Кристоф Галтие Кампос решава да сложи край на тази нездрава атмосфера. Според Marca те въвеждат нови правила:

• Строг час за пристигане на сутрешните тренировки – между 8:30 и 8:45. Закъснелите без уважителна причина се връщат у дома.
• Забрана за използване на телефони по време на закуска и обяд.
• Задължителни общи вечери в базата.
• Забрана за посещение на нощни клубове. Кампос лично проверявал най-популярните заведения в Париж

По същото време ролята на Ал-Хелайфи също се променя. Той се отдръпва от ежедневните спортни решения и се намесва само когато наистина е необходимо. Последваха и други промени - ПСЖ спря да плаща безразсъдно високи суми. Спортната стойност стана по-важна от бъдещата препродажба. Потенциалът вече се оценяваше според ролята, която играчът може да изпълнява в отбора.
На финала на Шампионската лига срещу Интер преди година седем от титулярите бяха привлечени от Кампош. Още осем негови попълнения бяха на резервната скамейка.

Втора стъпка: идеологическа промяна

През 2021 г. на сватбата на Марко Верати Килиан Мбапе разговаря със Златан Ибрахимович и поиска съвет за бъдещето си. Златан му казал: „Трябва да отидеш в Реал Мадрид – клуб с друга философия и други правила.“ Според Ибрахимович ПСЖ по онова време страдал от прекалено много звезди, които не са готови да се жертват за отбора. В книгата си Adrenaline той пише: „Всички щяха да тичат повече, ако имаше дисциплина. Никой нямаше да закъснява за тренировки. Никой нямаше да прави каквото си поиска. Ако зависеше от мен, нямаше да моля играчите. Щях да им нареждам.“
Според него много футболисти се оплаквали директно на Ал-Хелайфи, когато треньорите се опитвали да наложат ред.

Луис Енрике – липсващото парче

След 15 години в Париж Насер Ал-Хелайфи е категоричен, че най-доброто решение в историята на клуба е назначаването на Луис Енрике. С него се появява дисциплината, за която говореше Ибрахимович. Кампос започва реформата, а Енрике я завършва. Мбапе също усеща това. В документален филм на Movistar Луис Енрике му казва: „Четох, че харесваш Майкъл Джордан. Но той защитаваше като луд и даваше пример на съотборниците си. И ти трябва да го правиш.“ Мбапе не го приема. Меси също не беше склонен към агресивен пресинг. Маурисио Почетино по-късно признава: „Не можеш просто да кажеш на Меси да пресира. Опитвахме, но е трудно. С такива играчи всяко решение има последствия.“
При Луис Енрике това приключва - Меси заминава за САЩ, Неймар – за Саудитска Арабия, напускат още Верати, Икарди, Паредес, Вайналдум и Серхио Рамос. Не защото са лоши футболисти, а защото клубът променя приоритетите си. Вече никой не стои над отбора.

Трета стъпка: футболът

Луис Енрике преобразява и играта на отбора. Вместо система, в която трима нападатели чакат останалите да спечелят топката, ПСЖ започва да играе: организиран позиционен футбол; колективен пресинг; футбол без зависимост от една суперзвезда. В резултат на това Витиня се превърна в един от най-добрите халфове в Европа, Усман Дембеле прави най-силния сезон в кариерата си, Дезире Дуе се утвърждава като футболист, способен да решава големи мачове.

Постепенно ПСЖ се превръща в отбора, за който ръководството винаги е мечтало: една от най-силните атаки в Европа; ядро от френски футболисти; млад, гладен и дисциплиниран състав. 

Енрике обобщава философията така: „Един от нашите принципи е да вярваме във всеки играч и да имаме не един, а 23 футболисти, които въплъщават духа на клуба. Ако звездите служат на отбора, тогава можем да играем истински футбол – това е нашата същност.ПСЖ е млад отбор, но всички тук са играчи от световна класа. Липсата на опит никога не е била проблем за нас, а възможност.“

Така думите на Насер Ал-Хелайфи от 2022 година се превръщат в реалност. ПСЖ спира да служи на звездите и да се опитва да впечатлява света с имена. Вместо това се превръща в истински отбор – и започва да изгражда собствена футболна династия./ БГНЕС