Да. Душата има свой мусукул. Учудващо, нали! Наричат го псоас. Разположен в таза, той играе ключова роля върху мобилността, гъвкавостта, силата, диапазона на движенията, подвижността на ставите, структурния баланс на тялото и функционирането на органите. Това е единственият мускул, който свързва краката с гръбначния стълб и диафрагмата.

Този тайнствен мускул е свързан с основните физически усещания и емоционални реакции като страх и творческо вдъхновение.

В даоистката традиция псоасът се нарича мускул на душата, защото обгражда главния енергиен център на тялото. Гъвкавият и силен псоас дава възможност на фините енергии да преминават през костите, мускулите и ставите ни.

Псоас е един от най-дълбоко разположените в тялото мускули, който не само поддържа стабилността на гръбначния стълб, но и е орган, където са заложени инстинктите ни за оцеляване и изначалното ни желание за растеж и просперитет. До тези изводи е достигнала Лиз Кох, авторка на книга, посветена на тайнствения мускул, цитирана от mila.bg.

Псоас е единственият мускул, който свързва гръбначния стълб с краката. Отговаря за поддържане на изправената ни позиция и с негова помощ повдигаме краката си при ходене. Правилното му функциониране поддържа гръбначния стълб и осигурява дейността на жизненоважни органи на коремната кухина.

Тъй като се свързва с диафрагмата посредством съединителната тъкан, псоас отговаря и за някои рефлекси, сред които е страхът. Причината е, че мускулът е пряко свързан с важни части от главния и гръбначния мозък

Кох смята, че съвременният ускорен начин на живот предизвиква хронично напрежение в псоаса, като го заставя да се намира в непрестанно състояние на „бой или бягство”. Именно този мускул ни помага мигновено да се хвърлим в битка или да се свием на топка, за да се защитим.

Ако постоянно съкращаваме псоасния мускул вследствие на стрес или напрежение, се създават предпоставки за болезнени състояния – болки в гърба, ишиас, болки във врата, проблеми с гръбначните дискове, изкривяване на гръбначния стълб, дегенерация на тазобедрените стави, болки в коленете, болезнена менструация, безплодие, проблеми с храносмилането.

Хроничното натоварване на псоаса води до деформация на вътрешните органи, оказва натиск върху нервните влакна, затруднява движението на течностите и възпрепятства диафрагменото дишане. В действителност този мускул е дълбоко свързан с основните физически усещания и емоционални реакции. А това означава, че когато е непрекъснато напрегнат, той постоянно подава сигнали на тялото, че ви грози опасност, като по този начин разрушава надбъбречните жлези и причинява претоварване на имунната система

Според Лиз Кох ситуацията се усложнява от съвременния начин на живот – придвижване основно в седнало състояние с автомобил, тесни дрехи и обувки, нарушаващи изправената стойка на тялото, съкратен диапазон на естествени движения. Авторката твърди, че първата крачка към оздравяване на псоаса е в освобождаване на излишното напрежение. Но целта не е да се опитаме да контролираме този мускул, а да възпитаме в себе си осъзнатост, за да разбираме посланията, които ни изпраща тялото. Това означава съзнателно да вземем решение да се грижим за нуждите на душата си.

Отпускането на псоасния мускул е необходимо условие за развитие на игривост и творческо изразяване. Ако псоасът често пребивава в готовност за бой или бягство, можете да го отпуснете с помощта на танци или йога. Като отделяме време за оздравяване на този мускул, ще възродим жизнената си енергия.