Светослав Пинтев 

Путин тръгва на поход за възраждане на СССР.  И има намерение да действа в тази посока веднага. Не е лошо да го осъзнаят и българските държавни мъже, за да могат да действат адекватно в този все по-опасен свят.  Кремъл може да се опита да атакува дори държави, които в момента не възприемат сериозно руската заплаха. И в Европа вече добре разбират това. 

Владимир Путин е обсебен от целта да създаде „СССР 2.0“. Това мнение изрази старши научният сътрудник в Центъра „Мосавар-Рахмани“ за бизнес и държавни въпроси към Училището за държавно управление „Кенеди“ в Харвардския университет Давид Григорян в своя статия за The Telegraph.

Той твърди, че приоритет за Путин са страните, които някога са били част от Съветския съюз. Бихме допълнили, че е застрашена всяка една страна от бившия Източен блок и не само. Не случайно Полша

подготвя народа си за потенциален конфликт с Русия,

като планира да увеличи армията си до половин милион войници и да обучи всеки пълнолетен мъж на бойни умения. Страната вече има най-високия военен бюджет в НАТО – 4,7% от БВП – и най-голямата армия в ЕС. Дори нашата съседка Гърция заяви, че ще инвестира около 26 млрд. евро в отбрана през следващите години.

Според Григорян   европейските лидери в момента възприемат руската заплаха за региона сериозно, но не осъзнават много добре колко

важни са страните от Кавказ и Централна Азия, а също Беларус и Молдова 

за бъдещето на Европа.

Ако Путин успее да върне тези страни под контрола на Русия, това ще му осигури достъп до нови ресурси, включително новобранци за бъдещи войни в Европа, предупреждава анализаторът. Затова би било изключително опасно Украйна да претърпи поражение, което би позволило на Русия да го представи като своя победа.

Григорян твърди, че при някои варианти  на Путин няма да му е нужно много време, за да постигне основната си цел – възраждането на СССР. Той прогнозира, че първа ще падне Беларус, която вече си е под ботуша на Москва.

Освен това, според анализатора, на Путин няма да му се наложи да полага големи усилия, за да подчини Армения. Той припомня, че тази страна е под руско влияние повече от която и да е от останалите бивши съветски републики.

Путин лесно би могъл да анексира и Грузия. Григорян подчертава, че управляващата партия в страната – „Грузинска мечта“ – е проруска. Грузинското общество като цяло е прозападно, но евентуалните протести биха могли да бъдат потушени със съвместни усилия.

Той добавя, че първоначално Азербайджан може да избегне пряка анексия благодарение на тесните си връзки с Турция и добрите си отношения с Израел. Въпреки това Путин би могъл да си осигури подкрепата на Иран, за да подчини страната, разигравайки картата на националните малцинства.

Освен това, според Григорян, средноазиатските републики няма да могат да устоят на натиска на Путин. По думите му Казахстан би могъл да падне само за часове при пряко нападение от страна на Русия, но също толкова вероятно е доброволно да се присъедини към „новия СССР“. Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан също вероятно ще бъдат склонни да се включат в новия съюз на Путин.

Плановете на Путин все още могат да бъдат осуетени

Анализаторът е убеден, че сценарият за създаване на „СССР 2.0“ все още може да бъде предотвратен. За целта е необходим по-решителен военен отговор на руската инвазия в Украйна.

Григорян посочва, че новият бюджетен пакет, предложен от европейските лидери, ще помогне за модернизирането на военните способности на континента. Въпреки това, той подчертава, че тези мерки няма да решат краткосрочните проблеми на бойното поле в Украйна.

За щастие на Европа, Украйна в момента разполага с най-голямата и най-опитната в битки армия на континента, отбелязва анализаторът. Той смята, че Европа трябва да удвои усилията си, за да я снабди с необходимото въоръжение.

Освен това руската икономика е в тежко състояние. Според Григорян е необходимо да се затегнат санкциите, да се премахнат вратичките и да се окаже политически натиск върху държавите, които вече неведнъж са помагали на Москва да заобикаля ограниченията.

Анализаторът добавя, че Европа трябва да възпрепятства използването на „мека сила“ от страна на Русия в региона. За това е нужно засилено споделяне на разузнавателни данни между съюзниците.
Наскоро бившият консултант на Пентагона и експерт по международни военни въпроси във фондация „Казимир Пулавски“ Рубен Джонсън писа в статия за 19FortyFive, че руският президент Владимир Путин се готви да атакува НАТО. Според него руският лидер осъзнава, че времето не е на негова страна и той няма никакво намерение да чака, давайки възможност на Европа да увеличи своя военен производствен капацитет.

Джонсън припомни, че Путин е превърнал Русия в държава с  изцяло милитаризирана икономика.  По думите му това е създало нестабилен баланс със „съкрушителни лихвени проценти“, които поставят под въпрос дългосрочната способност на Русия да поддържа функционирането на своя военнопромишлен комплекс.