Чарли Дъксбъри и Бартош Бжежински, анализ за "Политико"

Признаците на пълзяща милитаризация са лесни за откриване.

В  естанския малък град Върумалък, разположен на 37 километра от границата на Европейския съюз с Русия, по калдъръма на главната улица се движат камиони, боядисани в зелено. В един бар близо до централния площад американски военнослужещи, които не са на служба, гледат баскетбол и футбол на два телевизионни екрана. От другата страна на спокойно езеро се изсича част от гората за разширяване на военния полигон.

„Когато на полигонът функционира, разбираме веднага за това“, каза Кратмар Муурсеп, сервитьор в централното кафене „Мантелахи“. „Всичко е бум, бум, бум и прозорците се тресат.“

Когато официални лица в Брюксел и други европейски столици говорят за риска от ескалация на конфликта с Русия, те имат предвид именно тази част на континента.

Но за хората, които живеят тук, тънкостите на политиката на ЕС изглеждат далечни. Вместо това те са затрупани от постоянните ежедневни напомняния за руската агресия и от вечната атмосфера на страх.

„Казват, че трябва постоянно да имаме бензин в колите си, в случай че се наложи да бягаме, и аз се опитвам да го имам“, заяви 33-годишна жителка на Въру, която помоли да не бъде назовавана, защото се страхува да привлече вниманието към семейството си.

„Но аз имам баби и дядовци тук, имам приятели тук, имам всичко тук. Как мога просто да си тръгна?“

Нова „Желязна завеса“

Естония, страна членка на НАТО, подкрепя Украйна в нейната съпротива срещу общия им съсед - Русия, след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. Оттогава приоритет на НАТО е защитата на източните части на Европа.

От северния край на Норвегия до брега на Черно море, през Финландия, Прибалтика и Полша, се спуска нова желязна завеса под формата на бодлива тел и огради. За разлика от югоизточния участък на тези гранични територии през Украйна, този участък от територията все повече се превръща в зона на т.нар. сива зона на конфликт. Агресията под формата на кибератаки, отвличания и саботажи от страна на Русия се засилва вече повече от десетилетие.

И докато това е в съзнанието на повечето жители, централната нервна система на ЕС в Брюксел не е.

Малцина знаят, че изборите за ЕС изобщо се провеждат.

Местните жители на това заспало градче оценяват високо усилията на Европа за възпиране на Русия, но сред 12 000-те жители има много по-малко желание да обсъждат бюрократичния лост на блока в подкрепа на Украйна.

След разпадането на Съветския съюз между гражданите на Русия и регионите от европейската страна се развива оживен обмен на стоки и услуги, като през граничния пункт Лухамаа преминава постоянен поток от пътници и в двете посоки.

Градове като Въру и Алуксне дължат част от ранното си развитие на удобното си местоположение на пътните и железопътните търговски маршрути между имперската столица на Русия Санкт Петербург през Псков до Рига и по-нататък.

Но появата на агресия в сивата зона през последното десетилетие предизвиква студени тръпки в европейските съседи на Русия. През 2014 г. руски агенти заловиха служител на естонската служба за сигурност в гората край Въру и по-късно го размениха за осъден руски шпионин. Руските и беларуските власти от години изпращат нелегални мигранти през финландските, балтийските и полските гранични пунктове в опит да посеят хаос. Кабели и тръбопроводи под Балтийско море бяха повредени при поредица от мистериозни инциденти, а през април търговските полети до източното естонско летище Тарту бяха отменени, след като GPS сигналите бяха нарушени, както се твърди, от руски системи.

Днес някога оживената гранична зона е зловещо тиха, а главната магистрала към Русия е почти напълно празна, отчасти заради западните търговски санкции срещу Кремъл и отчасти заради ограниченията, наложени на руските туристи, които искат да влязат в Естония, Латвия, Литва и Полша, от края на 2022 г.

В сравнение с насилието в Украйна инцидентите в сивата зона очевидно са малки по мащаб и въздействие, но местните лидери ги приемат все по-сериозно като предвестник на бъдеща ескалация и в отговор вече засилват физическата защита на границите си.

Повечето жители са съсредоточени върху собствената си безопасност и бъдеще.

„Интересът към европейските избори е доста слаб“, потвържди заместник-кметът на Въру Сикстен Силд. „В града ще има предизборни плакати, но хората тук не се вълнуват от това.“

На юг от Въру, отвъд латвийската граница в град Алуксне, 40-годишната администраторка Лива Булина казва, че вече не чете всяка случка и всеки обрат в руската война срещу Украйна.

„Виждаш камионите на армията, чуваш военните самолети и усещаш този натиск върху себе си. Тежко е“, каза тя.

Полша провежда предизборна кампания върху въпросите на отбрана

Въпреки това политиците се възползват от тревогата на жителите на фронтовата линия, надявайки се да спечелят подкрепата им през следващите дни.

Близо до курортното градче Голдап, разположено в Североизточна Полша, на няколко километра от руската граница, продавачът на сладолед Ромуалд Аткиелски изрази надежда, че скорошната промяна в правителството ще донесе облекчение в района.

През декември бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск се върна на власт, като преобърна осемгодишното управление на консервативната, националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС).

Тази част на Полша се смята за крепост на десните, които се определят като евроскептици, каквито бяха предшествениците на Туск от ПиС.

Въпреки че партията загуби контрола над правителството на националните избори миналата година, почти половината от хората в този регион подкрепиха опонентите на Туск. В навечерието на европейските избори ПиС се фокусира върху въпросите на националната сигурност и руската намеса. Правителството на Туск и неговите колеги в целия ЕС, напротив, се съсредоточиха върху съществената роля на Полша в областта на фронтовата отбрана, вървейки по дипломатическото въже между Изтока и Запада. Във вътрешен план и Туск, и опозицията се възползваха от идеята за руска заплаха в навечерието на гласуването за ЕС, като се обвиняваха взаимно, че поддържат промосковски настроения.

„Страхът може да обедини хората, но за колко време? Освен това Калининград не е Москва. Не можем да обвиняваме тези хора за това, което Путин решава на хиляди километри от тях", каза Аткиелски, визирайки руския ексклав отвъд границата, който се намира на Балтийско море, заобиколен от членове на НАТО и страни от ЕС.

Правителството току-що представи плановете си да похарчи 2,4 млрд. евро за укрепване на североизточната граница, а ПиС изтъква резултатите си в областта на отбраната, включително плановете си за изграждане на бариера по границата с Калининград, заигравайки се с атмосферата на страх от тази страна на оградата.

Аткиелски обвини предишното националистическо правителство, че е създало атмосфера на страх в региона през последните години и особено в навечерието на парламентарните избори през октомври миналата година, които партията загуби.

Сред малцината посетители на курортния град през май беше полският евродепутат от ПиС Карол Карски, небрежно облечен в малко по-разголен костюм, който се разхождаше, държейки сладолед. Двама души снимачен екип го следваха.

Когато рецепционистката на СПА центъра разбра кой, му се скара, че не я е поздравил, когато е влязъл по-рано, за да ползва тоалетната.

Няколко дни по-късно Кърски публикува официалния си предизборен видеоклип, в който собственоръчно спира руски танк да се движи през гора.

„Спирали сме злото много пъти досега, ще го спрем отново. За целта ни е необходима стабилна и силна основа, затова отивам в Европейския парламент", казва Карски пред камерата.

Рецепционистката на СПА центъра, която отказа да назове името си, подчерта, че няма да гласува за Карски.

„Уморена съм от това постоянно насаждане на страх“, посочи тя.

Аткиелски, продавачът на сладолед, се съгласи. Той ще гласува за кандидатите от коалицията на проевропейските партии, ръководена от Туск, и добави, че много хора в североизточната част на страната може би ще направят същото, избягвайки традиционната лоялност към десницата. Той се оплака, че насаждането на страх в региона вреди на поминъка на местните жители.

Този по-широк регион има име, което може да се свърже с него: Сувалският пролом, който отдавна е обявен за една от най-опасните потенциални точки на война между Русия и Запада. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. някои анализатори предположиха, че тази част на Полша ще бъде следващата мишена. Осеяна с рядко населени села, зелени земеделски площи и жълта рапица, тя е ключов стратегически мост към Калининград.

„Всички тези приказки за Сувалския пролом отблъскват потенциалните туристи“, допълни Аткиелски. Преди три години, преди нахлуването на Русия в Украйна, той започва строителството на няколко хотела, но след това се налага да спре проекта, след като забелязва рязък спад на туристите.

Спомените за Втората световна война,

когато полската армия предава региона без бой на настъпващите съветски войски, остават ярки.

По време на комунистическото управление в североизточната част на Полша има почти толкова военни бази, колкото и градове. Те започват да се закриват в началото на 2000-те години, но се възраждат след продължителната военна активност на Русия през последното десетилетие. Базата в Сувалки се разширява, а войските на НАТО провеждат чести учения в района до степен, в която местни жители като Карол Шулц започват да забелязват последиците.

Идеята за танкове, дори съюзнически, които се движат през спокойната провинция, възпира посетителите, посочи Шулц, местен екскурзовод и любител историк.

В този ден не се вижда нито един руски или друг танк, въпреки че по пътищата, които пресичат хълмистата местност, има знаци, предупреждаващи автомобилите да отстъпят място на бронираните конвои.

Когато през април министър-председателят на Естония Кая Калас посети естонско-руския граничен пункт Лухамаа, за да обсъди сигурността, дискусиите с местните жители в Дома на културата във Вьру бързо се разгорещиха.

Калас отдавна е един от най-яростните критици на Кремъл и на висок глас призовава НАТО да направи всичко възможно, за да помогне на Украйна да отблъсне Русия, но участниците в срещата повдигнаха въпроса за разширяването на военния полигон край Въру и заявиха, че това ги превръща в руска мишена.

„Нямаме убежища и няма къде да отидем“, оплака се един от участниците. Дружи роптаят, че правителството ги е оставило уязвими поради липсата на противовъздушна отбрана.

На въпрос дали ще гласуват през юни, голяма част от местните жители свиват рамене, като казваха, че не са мислили по този въпрос.

Силд, заместник-кмет на Въру, заяви, че очаква кампанията за естонските кандидати да бъде слабо изразена, а избирателите да не проявят интерес, тъй като смятат, че резултатът от гласуването едва ли ще има драматично въздействие върху живота им.

Силд обясни, че никога не е изпитвал неприязън към „обикновените руснаци“, които са посещавали неговото кътче в Естония, за да се насладят на спа курортите и оживените ресторанти и барове.

Но безпрекословното подчинение на руснаците на техните лидери е засенчило всякаква симпатия, която може да са изпитвали към балтийските си съседи, каза Силд.

„Ако президентът Путин им каже да направят нещо, те просто ще го направят“, отбеляза зам.-кметът.

За местните жители надеждите за нормални трансгранични отношения с Русия са изчезнали заедно с автомобилите с руска регистрация, които някога са били обичайно явление по улиците на Въру.

По-обикновени политически дела като подготовката на местен дебат за изборите за Европейски парламент, насрочен за по-късно през май, се губят в разговорите за продължаващата милитаризация на града.

В кафене „Мантелахи“ в центъра на Въру сервитьорът Муурсеп беше зает да обслужва три групи млади американци, които току-що бяха пристигнали в града с електрически скутери по време на престой във военната база.

„Хубаво е да си зает“, заяви Муурсеп. „Но също така е хубаво, когато животът тук е по-спокоен.“ | БГНЕС