Хилал Кьойлю, Даниел Белът, Дойче веле

В Турция и населението, и икономиката растат с бързи темпове. Чудно ли е тогава, че расте и нуждата от ресурси като природен газ? Газ Турция получава най-вече от Русия – по газопровода „Син поток" през Черно море. Този газопровод беше сериозно разширен през последните години и днес вече се казва „Турски поток". Две нови тръби ще засищат енергийния глад на Турция с по 15,7 милиарда кубически метра газ годишно. А този капацитет дори трябва да достигне 31,5 милиарда кубическа метра. По-голямата част от газовите доставки са за самата Турция, но едно разклонение на газопровода, което още се изгражда, в бъдеще ще снабдява и държави от ЕС.

За Турция е важно не само да получава газ, но и да се възползва от ключовото си географско разположение между Изтока и Запада и постепенно да се превърне във важен енергиен кръстопът. Турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез очаква, че тръбите ще играят ключова роля за международните енергийни пазари.

Оста Москва-Анкара придобива облик 

Така двустранното сътрудничество между Москва и Анкара става все по-интензивно, а Западът с подозрение наблюдава това сближаване между един противник на НАТО и един негов член. Двете регионални сили освен това с все по-голямо самочувствие упражняват влияние в съседните региони. Тъй че срещата в Истанбул без съмнение излиза далеч извън рамките на обикновеното енергийно сътрудничество.

А между Русия и Турция има достатъчно разногласия – например в Либия. Както е известно, турското правителство реши да изпрати войски в Либия, които да се намесят в тамошната гражданска война. Турция взе страната на международно признатото либийско правителство начело с Файез Сарадж, докато Москва подкрепя бунтовниците на генерал Халифа Хафтар. Турски дипломатически източници съобщават, че Москва вече е отправила към Анкара ясно съобщение: турските войници не бива да се изпречват на пътя на Хафтар.

Русия е едно от главните действащи лица и в сирийската драма, където Турция също има свои интереси. Русия подкрепя режима на сирийския президент Асад, с когото Анкара е във вражда. На 9 октомври миналата година Анкара започна военна операция срещу кюрдите в Северна Сирия, а в края на месеца руският президент Путин и турският президент Ердоган се срещнаха в Сочи и постигнаха споразумение за прекратяване на бойните действия. В замяна Турция получи правото да изгради своя зона за сигурност в Северна Сирия.

Плановете за нов плавателен канал в района на Босфора тревожат Москва

Руското правителство е разтревожено от още едно решение на Анкара, което вече от седмици бурно се обсъжда в Турция. Турският президент иска да прокара нов 45-километров канал, успореден на Босфора, който ще свързва Черно и Мраморно море. В Москва се безпокоят, че този канал ще бъде заплаха за Договора от Монтрьо от 1936 година, в който се казва, че не бива да бъде застрашавано търговското корабоплаване през Босфора. За черноморската държава Русия обаче още по-важна е друга клауза на този договор, според която военни кораби могат да минават през Босфора единствено при спазването на особено строги правила. Москва очевидно се опасява, че за новия Истанбулски канал, за преминаването през който ще се заплащат такси, няма да важат клаузите от Монтрьо.

Владимир Путин вече заяви, че новият канал не бива да поставя под въпрос договореностите от 1936 година. Според турски дипломатически източници, Путин е отправил към Анкара ясен сигнал: през новия канал към Черно море не бива да преминават военни кораби. Както турски, така и руски официални лица смятат, че ако каналът наистина стане реалност, ще трябва да се търси нова формула, гарантираща сигурността в региона.