Фьодор Крашенинников, Дойче Веле

Напрежението около Украйна не стихва. Путин ден след ден настоява САЩ и Европа да приемат колкото може по-бързо предложените от него условия. Войнствената реторика на руския президент достигна връхната си точка с обяснението му, че Русия нямало вече накъде да отстъпва на фона на онова, което американците вършели на територията на Украйна, „пред прага на собствения ни дом“. Това спорно съждение веднага беше подето от държавната пропаганда, която изобщо не се поколеба да направи паралел с декември 1941 година, когато войските на Хитлер наистина достигнаха до подстъпите към Москва.

Това иска Путин: Украйна да престане да съществува

Путин не пести заплахите и страховитите предупреждения, но независимо от това явно се надява на деескалация на конфликта. Войната е нещо непредсказуемо и колкото и пропагандата да хвали най-новите оръжия на руската армия, никой не може да гарантира изхода от едни реални сражения.

Путин се надява по пътя на преговорите да се добере до желаните резултати - и тази надежда не е съвсем безпочвена. В съвременната западна политическа култура преговорите и компромисите се смятат за единствения възможен начин да се решават международни проблеми. Да се воюва, пък камо ли да се воюва за Украйна - за такова нещо нито в САЩ, нито в Европа е готов който и да било. Нито избирателите, нито политиците, които действат с оглед на мнението на избирателите.

Чудно ли е тогава, че след поредната порция зловещи заплахи Владимир Путин разговаря с новия германски канцлер Олаф Шолц и с френския президент Еманюел Макрон. Няма никакви съобщения, които да ни карат да мислим, че в тези разговори на Кремъл са обещани някакви отстъпки. А и американците сякаш не горят от ентусиазъм за нова среща на най-високо равнище. Все пак за началото на януари са предвидени поне разговори на дипломатическо равнище.

Исканията на Путин към Запада се свеждат до незабавното разделяне на Европа на сфери на влияние, като постсъветските държави - и най-вече Украйна, ще трябва да се съобразяват с интересите на Русия в своята външна и вътрешна политика. Такава формулировка на въпроса от само себе си изключва възможността за компромис и поставя под съмнение всякакви бъдещи преговори.

Руският президент едва ли вярва, че Западът ще се съгласи да му предостави правото да прави с Украйна каквото си иска и че ще признае анексирането на Крим. Но по всичко личи, че той се надява поне на следното: САЩ и Европа да се направят на ударени и мълчаливо да го оставят да действа в Украйна. Та нали нещо подобно се случи и с Грузия през 2008 година?

Явно такъв е планът в момента. Западът не иска да подписва неприемливо споразумение за разделянето на Европа? Ами добре. Нека тогава малко да се поизвърне, пък ако ще да осъжда на думи и да налага някакви анемични санкции. А в това време Украйна просто ще престане да съществува в сегашния си вид. 

Възможните сценарии

Оттук насетне възможните сценарии не са чак толкова много. Да започнем с лошите. Или Западът ще бъде принуден да вземе радикални мерки за опазването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, което пък неизбежно ще доведе до нарастване на напрежението и ще създаде за месеци и за години напред вътрешнополитически трудности на правителствата от НАТО - или пък в Украйна ще започне война, която после ще трябва да се приключва край масата за преговори, пак със същата тази Русия, но може би при доста по-лоши изходни условия.

Разбира се, военната авантюра в Украйна може да доведе Путиновия режим до колапс, както се надяват някои. Но този сценарий е възможен само ако Украйна съумее сама да се противопостави на агресията. При обратния вариант режимът на Путин ще укрепне и дори ще стане още по-агресивен.

Има и относително по-добър сценарий: с цената на всичко да се убие темпото, с което Путин нагнетява ситуацията, да се започнат преговори и консултации, в рамките на които предложенията на Кремъл да се размият и по този начин да се спечели време.

Времето работи против Путин. Той прекрасно го разбира и тъкмо поради това така се е разбързал и непрекъснато вдига залога. Той не може до безкрай да държи по границата на Украйна огромна армия в бойна готовност, не може до безкрай да продава на електората си своя образ на победоносен лидер без никакви видими победи, не може до безкрай да отлага разговорите за насъщните проблеми на страната, оправдавайки се с криза в отношенията със Запада.

Ако в близките дни не настъпи развръзка, само след няколко седмици Путин ще бъде принуден да се върне отново към регулирането на цените на дребно на макаронените изделия и на овесената каша - и към безуспешните призиви към руснаците да се ваксинират и да се примирят с ограниченията заради поредната вълна от пандемията.