Путин може да провокира НАТО, за да оправдае нова мобилизация

 Руският президент Владимир Путин може да се нуждае от провокация срещу НАТО, която да използва като оправдание за нова мащабна мобилизация. Подобен сценарий разглежда Жак Лафит, автор на книги за Европа и бивш служител на Европейската комисия, в анализ за The Globalist.

Според Лафит Москва се намира в трудна ситуация на фронта в Украйна и разполага с все по-малко възможности за съществен обрат без допълнително увеличаване на числеността на руската армия.

Авторът оценява, че руските войски са загубили около 80 000 военнослужещи само през юли и август, а числеността на руската групировка в Украйна е спаднала от приблизително 750 000 до под 700 000 души.

На този фон Кремъл има няколко възможности – засилване на ударите срещу украински населени места, разширяване на хибридната война срещу европейските държави или обявяване на нова мобилизация. Според Лафит именно мобилизацията би могла най-съществено да промени ситуацията на бойното поле.

Проблемът за Путин е вътрешнополитическият риск. Масовото призоваване на нови военнослужещи може да предизвика недоволство сред руското население и да засили напускането на страната. Затова Кремъл би имал нужда от убедителен мотив, с който да представи мобилизацията като необходима мярка за защита на Русия.

Именно тук се появява сценарият за провокация срещу НАТО.

Лафит допуска, че Москва може да предприеме ограничена операция на територия на НАТО, след което да използва реакцията на Алианса като доказателство, че Русия е била нападната или застрашена и че е принудена да предприеме ответни действия.

Сред потенциалните цели анализаторът посочва Сувалкския коридор, райони в близост до руската граница в Латвия и естонския град Нарва.

Според него именно Нарва би била особено удобна за подобен сценарий. Градът има преобладаващо рускоговорящо население, ясно очертани административни граници и се намира непосредствено до Русия, от която го отделя река Нарва.

Кремъл би могъл да използва познатата от началото на войната в Украйна пропагандна схема – твърдения, че рускоговорящото население е подложено на преследване и че Русия трябва да се намеси, за да го „защити“.

Подобна операция обаче би носила огромен риск за Москва. Нападение срещу територия на държава от ЕС и НАТО би могло да доведе до рязко увеличаване на европейската военна помощ за Украйна и до по-активно включване на САЩ в подкрепата за Киев.

Лафит подчертава, че това е сценарий, а не прогноза, и няма гаранция, че Кремъл ще предприеме подобна стъпка. В същото време според него възможността не бива да бъде подценявана на фона на нарастващия натиск върху руската армия.

Кремъл засилва реториката срещу Запада

На фона на тези предупреждения руският външен министър Сергей Лавров заяви, че германските обвинения срещу Русия заради инцидент с дрон в Лайпциг са начало на „истинска война“ между Запада и Русия.

Лавров сравни закриването на руски дипломатически учреждения в Германия със събитията преди Втората световна война и обвини европейски политици в разпространяване на „метастази на нацизма“.

Подобна реторика допълнително засилва опасенията в Европа, че Кремъл може да използва ограничена провокация, хибридни операции или инцидент по границите на НАТО за вътрешнополитически и военни цели.

Faktor.bg