Путин обвини Запада, че иска руснаците „да се избиват помежду си“

Руският президент Владимир Путин обвини Украйна и западните ѝ съюзници, че искат руснаците да се "избиват помежду си" по време на метежа на наемниците от групата "Вагнер", които зашеметиха страната с прекратения си поход към Москва през уикенда, предаде АФП.

В първото си обръщение към нацията след оттеглянето на бунтовниците Путин заяви, че е издал заповеди за избягване на кръвопролитията, и амнистира бойците от "Вагнер", чийто метеж се превърна в най-голямото предизвикателство за двугодишното му управление.

"От самото начало на събитията по моя заповед бяха предприети мерки за избягване на мащабни кръвопролития", каза Путин в телевизионно обръщение, като благодари на руснаците за техния "патриотизъм".

"Точно това братоубийство искаха враговете на Русия: и неонацистите в Киев, и техните западни покровители, и всякакви национални предатели. Те искаха руските войници да се избиват помежду си", каза Путин.

Путин също така благодари на служителите си по сигурността за работата им по време на въоръжения метеж по време на среща, в която участва и министърът на отбраната Сергей Шойгу.

"Гражданската солидарност показа, че всяко изнудване, всеки опит за организиране на вътрешни безредици е обречен на неуспех", каза Путин.

Той допълни, че бойците от "Вагнер" могат да изберат дали да се присъединят към руската армия, или да заминат за Беларус, или дори да се върнат по домовете си.

"Днес имате възможност да продължите да служите на Русия, като сключите договор с министерството на отбраната или с други правоохранителни органи, или да се върнете при семейството и близките си... Който иска, може да отиде в Беларус", каза Путин в обръщението си.

По-рано шефът на "Вагнер" Евгений Пригожин защити прекратения си метеж като опит да спаси наемническия си отряд и да разкрие провалите на руското военно ръководство, но не и да свали от власт ръководството в Кремъл.

Във Вашингтон говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби заяви, че официални лица следят "много внимателно" сътресенията в Русия.

"Имахме и успяхме да проведем в реално време - по дипломатически канали - разговори с руски официални лица относно нашите опасения", каза той.

От Държавния департамент обаче заявиха, че посланик Лин Трейси в Москва се е свързала с руски официални лица, "за да повтори това, което казахме публично - че това е вътрешен руски въпрос, в който Съединените щати не участват и няма да участват".

Сраженията продължиха в Украйна, където силите на Киев отбелязаха нови победи в битката си за изтласкване на руските войски от източната и южната част на страната.

Пригожин в аудиопослание заяви, че метежът му има за цел да предотврати разформироването на силите на "Вагнер", и се похвали, че лекотата, с която те са напреднали към Москва, разкрива "сериозни проблеми със сигурността".

"Отидохме, за да демонстрираме протеста си, а не за да сваляме властта в страната", каза Пригожин и се похвали, че хората му са "блокирали цялата военна инфраструктура", включително въздушните бази, по маршрута си към точка, намираща се на по-малко от 200 км от Москва.

Късно в събота, след посредничеството на беларуски лидер Александър Лукашенко, Пригожин отмени настъплението и се изтегли от военната база, която хората му бяха завзели в южния град Ростов на Дон.

Пригожин заяви, че Лукашенко му е предложил начин да запази боеспособността на група "Вагнер".

Необичайната поредица от събития в се разглежда в международен план като най-сериозната криза в сигурността на Русия от десетилетия.

Централата на "Вагнер" в Санкт Петербург заяви, че остава отворена за работа, а външният министър Сергей Лавров заяви, че фирмата ще продължи да работи в Мали и Централноафриканската република.

Длъжностни лица в Москва и във Воронежката област на юг от столицата отмениха "антитерористичните" извънредни мерки за сигурност, наложени с цел да се предпази столицата от нападение на бунтовниците.