Част втора

Николай Василев

След като Путин изнесе дълга лекция "доказвайки", че Украйна е измислена държава и по-голямата част от територията ѝ всъщност принадлежи на Русия, Карлсън му зададе въпроса, защо за толкова дълго Русия не е отправя териториални претенции към Украйна.  

Путин отговори искрено и показа огромната пропаст зейнала между неговия и западния мироглед. Русия признавала независимостта на Украйна... ама не съвсем. Подсказа, че Москва няма проблем Украйна да "се води" независима държава, но не и да членува в НАТО и трябвало да признае руснаците не за малцинство, а за "титулярен" народ. Казано по друг начин, Москва нямало да има проблем, ако Украйна е независима, стига да е в

някаква степен "руска" по характер

и да съобразява с "чувствителностите" на Москва. Опитът на Украйна да се дерусифицира и европеизира бил посегателство към жизнени руски интереси, а трябвало да е ясно, че Русия ще воюва за своите интереси докрай! 

Тази негова позиция обяснява дългата и очевидно отегчителна за Карлсън историческа лекция. За Путин очевидно е много важно всички да приемат, че Украйна е изконно "руска", че "уркаинизацията" е привнесена отвън враждебна идеология и че тя е основна причина за войната. Т.е. виновни за войната са тези, които вярват, че Украйна е била частично колонизирана и частично асимилирана от Русия, и които искат Украйна да стане неделима част от Европа и колективния Запад. Те трябвало да са наясно, че политиката на дерусификация на украинците, дори ако те съблюдават малцинствените права на украинските руснаци, е неприемлива! Щом само преди няколко десетилетия близо 90% от украинците говорели само на руски, значи, че украинците са в някаква степен руснаци и мястото им е в "Руския свят". В неговото съзнание те нямат право на избор. Човек може само да потръпне каква би била реакцията на света, ако някой английски политик заяви, че разпадът на Британската империя е била най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век и че всички, които говорят на английски, са в някаква степен "англичани". 

Путин би трябвало да знае, че процентно повече ирландци говорят само на английски, отколкото украинци някога са говорели само на руски. Но никой англичанин не би отрекъл правото на ирландците да изграждат своя нация. И ако Северна Ирландия пожелае да се присъедини към Ейре, Лондон няма да бомбардира Белфаст или Дъблин.

Путин сигурно помни, че на референдума за независимост на Украйна през 1991 г. всички региони, включително и Крим гласуваха за независимост на страната. Без съмнение, много украинци желаеха тесни връзки с Москва. И ако Украйна претърпя значима преориентация през годините,

тя се дължи на дивергенцията на двете общества,

особено след идването на Путин на власт.

През 90-те години Русия и Украйна си приличаха. В двете страни цареше хаос, а икономиката и политиката бяха контролирани от олигарси, които поддържаха тесни връзки помежду си, Но в Украйна все пак се извършваше периодична ротация на властта чрез избори - нещо, което никога, през цялата ѝ многовековна история, не се е случило в Русия.

Никой не може да каже как би изглеждала Русия днес, ако Путин бе спазил духа, не само буквата на руската конституция и след своите два мандата се бе оттеглил от политиката. Изглежда не му минава и през ум, че ако Русия се бе утвърдила като демокрация, загатнатата от него възможност тя да стане член на НАТО нямаше да изглежда толкова невъзможна!

За да прикрие факта, че именно той е узурпирал властта, Путин се впусна в традиционната тирада,

обвиняваща ЦРУ за провеждане на "пуч" в Украйна през 2014 г.

И макар да призна, че след това там бяха провеждани избори, и че през 2019 г. Володимир Зеленски побеждава действащия президент Порошенко и се извършва мирно предаване на властта... за него всичко това било последица на преврата! 

Според Путин през 2014 г. Украйна заплашила автономията на Крим и започнала война срещу цивилното население в Донбас. Тогава той защитил Крим, а през 2022 г. започнал "специалната военна операция", за да спре войната, която "режимът" в Киев започнал през 2014 г. 

Путин призна, че не е постигнал целите си, но обвини Колективния Запад за това. Ако само Западът спрял военната помощ за Украйна, войната щяла да завърши след седмици. Той дори настоя, че в Украйна се води гражданска война. И изглежда искрено вярва, че тя ще завърши, когато украинците признаят, че са в някаква степен руснаци и че мястото им е с (или в) Русия.

За западните наблюдатели историческите фантазии на Путин обаче нямат никакво значение. За тях е  все едно дали някога Украйна е била "руска" земя и по-късно е била "дерусифицирана", или е била изконно някаква друга и е била частично русифицирана, и сега се връща към корените си. За тях е важно, че Русия е признала независимостта на Украйна и с подписването на Будапещенския меморандум през 1994 г. е гарантирала нейните граници. И срещу това е получила украинските ядрени оръжия! 
За западния човек договорите създават реалност. Но и тези договори трябва да бъдат легитимни.

Путин многократно повтори, че Западът бил обещал на съветските лидери, че НАТО нямало да се разшири нито инч на изток, но по-късно последвали пет разширения!

Разбира се, няма договор, с който страните от НАТО

да са се ангажирали с подобно обещание,

но което е по-важно, такъв договор би противоречал на Хартата на ООН, на Устава на НАТО и на международното право. Всяка независима държава има право сама да определя в кои международни организации да членува. Както и сама да определя своя официален език и своето конституционно устройство. Руснаците в Украйна разбира се имат право да настояват за защита на своите човешки и граждански права, но не и да определят характера на държавата, нито да имат право на вето над нейната геополитическа ориентация.

Но нескритата цел на Путин е Украйна (а и не само тя) да не е истинска държава. Именно така той разбира и същността на  т.н. Мински споразумения! 

По всичко личи, че Путин е убеден, че Украйна така или иначе не е суверенна държава, и щом не е руски васал, значи е американски. В неговото съзнание очевидно само суперсилите са суверенни. Малките и дори средните държави са задължително нечии васали.

Или другите се съобразяват с теб, или ти се съобразяваш с другите. Средно положение няма! 

Путин едва ли наистина вярва, че ако Украйна стане член на НАТО, Алиансът ще нападне Русия. Но съзнава, че ако това се случи, Русия ще се превърне във важна но все пак второстепенна държава, която ще трябва да "се съобразява" с нечии чужди "чувствителности" и желания. И се впусна в кървава война, за да не допусне това да се случи.  Той едва ли не си дава сметка, че отказвайки предложената на Русия роля на важна, но все пак второстепенна държава в периферията на Колективния запад,  на член на Г8, но без право да диктува политиката на бившите сателити и съветски републики, рискува

да се превърне във васал на Китай, или страната му да претърпи разпад.

Но очевидно идеята, че Русия няма да е първостепенна сила, "полюс" в многополюсния свят,  го ужасява.  

Не знаем дали си дава сметка, че политиката му на "световна сила или разпад" наподобява на Хитлеровото Weltmacht oder Vernichtung. Световна сила или крах. Но това е курсът, който той пое след 22 февруари 2022 г.

Сравнението на Путин с Хитлер разбира се е подвеждащо. Но предвид рисковете Путиновата политика да доведе до световна война, ще отделим следващата част на твърденията на Путин, че иска да "денацифицира" Украйна и на начина по който той интерпретира Втората световна война.

Последвайте Faktor.bg в