Дойче Веле, Константин Егерт

Всички, включително руският президент Владимир Путин, знаят, че псевдореферендумите, организирани от Москва в четирите частично окупирани украински области, са дори по-фалшиви от "референдума" за анексиране на Крим през 2014 година. Резултатите са напълно предвидими - Кремъл обявява официално, че Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са "гласували" да станат част от Русия. За Путин това ще бъде чудесен подарък за 70-ия му рожден ден на 7 октомври. Светът няма да признае псевдореферендумите, също както не призна и анексирането на Крим. Може би Еритрея и Сирия ще ги признаят. Или други непризнати "държави" като Абхазия или Южна Осетия, които Русия също отне насилствено от Грузия през 2008 година.

Мобилизацията променя всичко

Путин може би вярва, че руснаците ще се зарадват, когато разберат, че той е "спасил" още едни техни братя от измислената хватка на измислените "украински неонацисти", а страната им е станала още по-голяма. За разлика от 2014 година обаче, когато анексията на Крим предизвика еуфория у руснаците, този път те едва ли ще обърнат особено внимание на случващото се. Крим имаше специално място в пост-съветското съзнание на руснаците, които се чувстваха ограбени от внезапния разпад на Съветския съюз. Източна Украйна няма подобно символично значение за тях. Освен това т.нар. "референдуми" се провеждат, докато Путин извършва нещо, което той нарича частична мобилизация, но в есенцията си е пълна мобилизация на Русия. Стотици хиляди семейства изпращат неподготвени мъже на война, където те вероятно ще срещнат смъртта си. Хиляди други се опитват да им помогнат да избягат през всевъзможните граници, които вече започват да се затварят.

Кремъл няма друг избор освен бързо да обяви окупираните украински територии за част от Русия и да изпрати новомобилизираните резервисти именно там. Без тях Русия много трудно ще задържи териториите. Но сега те се превръщат в руска земя и Путин ще твърди, че украинската армия напада Русия. Навярно той ще продължи и с ядрените си заплахи (както прави редовно от началото на войната в Украйна), целейки да постигне някаква пауза в сраженията. Може дори да се съгласи на преговори под някаква форма. Путин е под напрежение - той трябва да действа бързо преди неизменно увеличаващия се брой на загиналите и ранените във войната да разтърси руското общество.

Знак на отчаяние

Планът на Путин е отчаян и рискован. Украинците няма да се оттеглят от Донецк и другите три области. Путин ще трябва или да ги отблъсква с конвенционалните военни методи, или наистина да изпълни обещанията си за използване на ядрено оръжие с малък обсег (които погрешно се наричат тактически). Това ще предизвика ответен удар от САЩ с "ужасяващи" последици, както съобщи наскоро американският държавен секретар Антъни Блинкен. Референдумът в Крим от 2014 година беше дело на един безскрупулен и циничен победител. През 2022 ситуацията е съвсем различна. "Референдумите" на Путин днес изглеждат като половинчати опити да демонстрира сила и решителност, които очевидно му липсват. Няма значение колко дълго ще продължи войната, псевдореферендумите ще бъдат забравени още утре.