Руският президент Владимир Путин ще проведе днес, 19 декември, традиционната си годишна пресконференция — утвърден ритуал през всичките 25 години от управлението му. И тази година изявата му идва на фона на военните действия в Украйна, които навлизат в поредната зима, и на засилени дипломатически усилия за прекратяване на почти четиригодишната война.

Окуражен от това, което Кремъл представя като успехи на бойното поле, Путин през последните дни нееднократно заяви, че Русия ще завземе останалата част от Източна Украйна със сила, ако дипломатическите опити се окажат безрезултатни. Посланието му към руската общественост остава твърдо: Москва няма да отстъпи от заявените си цели.

Руският лидер започна пълномащабното нападение срещу Украйна през февруари 2022 г. — конфликт, който се превърна в най-кървавия в Европа от Втората световна война насам и отне живота на хиляди хора и от двете страни.

Оттогава Русия е подложена на тежки западни санкции и преживява засилени вътрешни репресии срещу опозицията и критиците на режима — процеси, които по мащаб напомнят на съветската епоха, отбелязва АФП.

Путин ще говори в момент, когато Европейският съюз се опитва да помогне на Киев да избегне мирно споразумение, възприемано като наложена от Съединените щати капитулация, докато Кремъл паралелно се стреми да изолира Европа от преговорния процес за уреждане на конфликта.

Реториката на руския президент през последните дни допълнително се изостри. Той нарече лидерите на ЕС „прасенца“ и повтори заплахата си, че ще завземе останалата част от украинските територии, които Русия едностранно обяви за свои, „с военни средства“, ако преговорите се провалят.

„Целите на специалната военна операция със сигурност ще бъдат постигнати“, заяви Путин пред представители на руското министерство на отбраната.

Годишната му пресконференция традиционно продължава с часове и се провежда под строг телевизионен контрол. В рамките на формата президентът отговаря на въпроси на журналисти и приема обаждания от граждани от всички 12 часови зони на Русия.

В навечерието на събитието в Москва се усеща умерена надежда за край на продължителния конфликт — но единствено при условията, поставени от Кремъл.

„Имам близки, които се сражават в Донбас (Източна Украйна), и не бих искала да се откажем от позициите си там. Това е единственото, което ме тревожи“, казва 55-годишната счетоводителка Лиля Решетняк.

Какви биха могли да най-вероятните опорни точки в изявлението на Путин:

• Повторно оправдаване на нападението срещу Украйна, представено като „неизбежна“ и „защитна“ мярка.
• Изтъкване на военни успехи и внушение за победа на руската армия, независимо от реалната цена на войната.
• Подготовка на руското общество за дългосрочна конфронтация, включително възможен бъдещ сблъсък със „Запада“.
• Демонстративно противопоставяне на Европа и НАТО, въпреки усилията на ЕС и САЩ за постигане на справедлив и траен мир в Украйна.
• Опит за легитимиране на войната като историческа мисия, а не като временно военно действие.

Годишната пресконференция на Владимир Путин отдавна не е форум за диалог, а инструмент за мобилизация. Очакванията са руският президент отново да представи войната в Украйна като неизбежна и успешна, докато постепенно подготвя обществото за нова, още по-широка конфронтация със Запада. На фона на усилията на Европа и САЩ за постигане на справедлив мир, Кремъл вероятно ще продължи да говори на езика на силата — сигнал, че войната остава не само средство, но и стратегия за постигане на имперските интереси на Путин.