Владимир Путин вдъхва нов живот на пилето, което поддържаше руснаците сити в последните дни на комунизма. Проектът е застраховка срещу потенциални санкции върху храните от страна на САЩ и предизвикателство пред двамата западни животновъди, които доставят всички видове пилета за търговия в страната, разказва Bloomberg, цитиран от money.bg.

След поредица от неуспехи, включващи загадъчно избухване на птичи грип и принудителното избиване на 200 000 тестови кокошки миналата година, преработеният съветски бройлер най-сетне е готов за пазарни проучвания, според 78-годишния шеф на Руския съюз на птицевъдите Владимир Фисинин, който е и един от разработчиците на собствената порода.

Целта е да се компенсира всякакъв недостиг, създадени от ограниченията на САЩ върху доставките на яйца и пилета, които в крайна сметка са основен източник на протеини в Русия. Вашингтон не е заплашил да включи хранителни продукти в санкциите, които започнаха да налагат през 2014 г., поне не публично.

Но Фисинин, роден в колективна ферма в Сибир в навечерието на Втората световна война, твърди, че страната му трябва да се подготви за най-лошото, когато се занимава с все по-непредвидимата администрация в Белия дом.

"Кой по дяволите знае какъв ще бъде следващият глупак, като този г-н Тръмп", казва Фисинин, стоейки в кабинета си в Сергиев Посад, монашески център от 14 век на 75 км северно от Москва, където работи от половин век.

Той е част от екипа от специалисти, които помогнаха на съветската наука в областта на храните да не изостава от Запада, разработвайки разработи по-голяма и вкусна версия на местната порода Gallus gallus domesticus през 1972 г. - същата година, в която Леонид Брежнев прие Ричард Никсън за 8 дни в Москва.

Името на охранявания комплекс в Сергиев Посад, където се развива тази инициатива, е "Смена" или "Промяна". Постигнатото в него е божи дар за Политбюро, което води до рекорден скок в производството на месо, който продължава и през 90-те.

После Съветският съюз се разпадна, финансирането изчезна, а западняците с по-напреднала генетика се промъкнаха, докарвайки руската порода до ръба на изчезването. Последвалата поредица от сливания и придобивания постави подразделението на Tyson Foods - Cobb-Vantress и Aviagen на германската EW Group начело на руската индустрия. Те я следят от централните им офиси съответно в Арканзас и Алабама.

За Путин толкова много власт върху месото, съсредоточена в толкова малко чужди ръце, е неприемлив риск за сигурността, според двама служители, участващи в планирането на санкциите. САЩ засега са добросъвестни и избягват санкции върху храна, лекарства и други стоки от първа необходимост, въпреки че би било много лесно да го направят, както чрез закон, така и чрез изпълнителна заповед.

Руският президент не поема никакви рискове, а Кремъл далеч не се тревожи само за пилетата. Домашните производители на говеждо, свинско, картофи и дори захарно цвекло, основният източник на подсладител в страната, също зависят от генетичния внос от САЩ и Европа.

Правителството вече одобри програма за замяна на картофите и работи върху такава за захарното цвекло. Целта е да се възпроизведе това, което Кремъл смята за успех на руските контра-санкции спрямо селскостопанските продукти на ЕС, които принуждават местните ферми да научат изкуството да правят чуждестранни специалитети като прошуто и пармезан, въпреки че тези усилия са обект на подигравки в социалните медии.

"Има много възможности за натиск за всеки, който се стреми да унищожи нашата икономика. Възстановяването на развъдната работа е приоритет. Нуждаем се от някакъв вид брониран влак по страничен коловоз", твърди Андрей Клепач, главен икономист в държавната банка за развитие VEB и бивш началник на отдела за прогнозиране в Министерството на икономиката.

Проектният администратор на Smena Дмитрий Йефимов е предпазлив оптимист, че предстоящите опити в частните ферми ще докажат, че подобрената порода е жизненоважно начало. Той вече си представя, че в крайна сметка ще изнася новия национален бройлер, първо на други бивши съветски републики и след това в Източна Азия, започвайки с Виетнам, въпреки че признава, че предизвикателствата са огромни.

Непрекъснатото кръстосване и експериментиране, за да се постигне правилният баланс между тегло, метаболитна скорост, имунитет към заболяване и множество други фактори, е труднo и отнема време. Крайният резултат е стриктно охранявано люпило на т.нар. родословни запаси, които се комбинират, за да произведат мъжки и женски потомци. Те се кръстосват в продължение на 3 или 4 поколения, като най-накрая произведат яйца за пилета за месо.

"Организираното животновъдство е скъпо, както по отношение на финансите, така и по отношение на техническото ноу-хау. Доколкото ни е известно, никоя страна няма широкомащабна програма за отглеждане на птици, която да се конкурира с големите корпорации", обясни Пол Бьотчер, специалист по генетика на животните в Организацията по прехрана и земеделие на ООН в Рим.

Руските компании са похарчили около 100 млн. долара миналата година за покупката на 23 млн. пилета от трето поколение от развъдните центрове на Cobb-Vantress и Aviagen в страната. Тези пилета на свой ред са снесли почти всичките 4.2 млрд. яйца, които са се превърнали в бройлери на руски ферми, донасяйки впоследствие над 4 млн. метрични тона месо, според Фисинин.

Веригата на доставка е толкова фино настроена, че може да отнеме десетилетие или повече, за да се конкурира с внос, според Наталия Вриченко, главен офицер по птицевъдството в PRODO Group, едно от най-големите аграрно-промишлени холдинги в Русия. Въпреки това, според нея е "стратегически важно" Русия да поддържа и популяризира своя собствен тип бройлери.

Фисинин отхвърля критиците, които смятат, че западното влияние в индустрията е непристъпно, твърдейки, че проектът "Промяна" е на път да постигне целта си да завземе 25% от вътрешния пазар до 2025 г.

Той отбелязва, че първият съветски бройлер всъщност се основава на чисти линии, които британски и холандски служители охотно са продали по време на Студената война, когато западните хора са убедени, че руските учени по храните никога не биха могли да се съревновават с постиженията им.

"Мислеха, че няма да успеем да се конкурираме с тях след милиони години. Сега е съвсем различно. Приятелите са приятели, но знаете как върви", казва 70-годишният учен.