Има ли Путин интерес от евентуална ескалация на конфликта между САЩ и Иран? На пръв поглед – да, защото петролът ще поскъпне. Но всъщност нещата са по-сложни.

***

Ако конфликтът между САЩ и Иран продължи да се изостря, Русия на пръв поглед ще спечели от покачването на цената на петрола . Техеран ще се види принуден да купува повече оръжие от Москва и да сключва още договори с руския монополист „Росатом", изграждащ АЕЦ „Бушер" край Персийския залив. Въпреки всичко това, от гледна точка на същинските си интереси, Кремъл трябва да се надява, че Техеран добре ще премисли следващите си реакции. Ако Техеран избере конфронтацията, на президента Путин му остават две възможности: да окаже неограничена помощ на иранския си съюзник или съвсем незабелязано да напусне сцената и да се оправя сам. Първата възможност крие риск от пряка военна конфронтация със САЩ, още (сурови) санкции от Американския конгрес и скъсване на трудно изградените връзки със Саудитска Арабия и Израел.

Имиджът на Путин ще пострада

Ако избере втората възможност, Путин ще трябва в ролята на пасивен наблюдател да гледа как съюзникът му Иран ще бъде военно и икономически унищожен. А ако в резултат от това бъде сменен режимът в Техеран, за Москва ще стане още по-неприятно, защото правителства, които губят войни, не се харесват на избирателите. Службите за сигурност и полицейските служби на генерал Касем Солеймани през последните месеци вече избиха десетки, ако не и стотици противници на режима в Иран. Едно ново правителство най-вероятно би сключило мир със Запада и би обърнало гръб на Москва. А това ще изправи Кремъл пред нови проблеми. В такъв случай Русия не само ще се лиши от най-важния си съюзник в Сирия, но и ще изгуби значението си за Израел и Саудитска Арабия, които виждат в Путин важен посредник в Иран. Ще пострадат още повече и отношенията с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Москва си оспорва ролята в Либия. С две думи: ако властта в Техеран се разклати или падне, сериозно ще пострадат както ролята на Русия в Близкия Изток, така и авторитетът на Владимир Путин като „пръв крепител на несменяемите режими".

Путин и Меркел - заедно за мир в Иран?

Президентът Путин може само да се надява, че Иран няма да тръгне на по-нататъшна конфронтация със САЩ. Първите сигнали обаче далеч не са толкова окуражителни. Ирак настоява за изтегляне на американските части от страната. Иран обяви, че няма да спазва ядреното споразумение и отново ще произвежда обогатен уран. Всичко това намирисва на ескалация. А американците владеят тази игра. Единственият шанс на Путин е да играе ролята на миротворец. Но не сам, а заедно с канцлерката Ангела Меркел и с турския президент Ердоган. Двамата желаят на всяка цена да предотвратят опасната колизия в Близкия изток. Те могат да поискат от Путин да използва близките си връзки с Техеран, за да бъде предотвратена евентуалната конфронтация. Ако тази спешна спасителна акция не успее, Владимир Путин скоро ще бъде свидетел на една драма, в която доскоро беше съучастник – но на която вече няма да може да сложи край.

(Коментарът на Константин Егерт е публикуван в "Дойче веле" със съкращения.)

Заглавието е на Faktor.bg