Иван Преображенски, Дойче веле

Парадът на 9 май в Москва ще се проведе в атмосфера на подозрение и страх – мобилният интернет е изключен, а военна техника няма да премине по Червения площад. Във връзка с това в медиите се появи информация (с позоваване на анонимна европейска разузнавателна служба), че това е свързано със страха на Владимир Путин от заговор. Едва ли е нужно да се съмняваме в тази диагноза, макар че подробният анализ на слуховете разкрива и някои несъответствия.

Шойгу – глава на заговор срещу Путин?
Според медиите лидер на заговора срещу Владимир Путин може да е секретарят на Съвета за национална сигурност и бивш министър на отбраната Сергей Шойгу. Тази стародавна фигура от руската политика вече беше в правителството, когато Путин все още беше познат само на колегите си от КГБ в Санкт Петербург. Но влиянието на Шойгу отдавна е спаднало. Бившите му заместници в Министерството на отбраната са уволнени, някои са се скрили, но повечето са разследвани или арестувани. Към това трябва да добавим факта, че Шойгу се ползва с почти всеобщата ненавист на офицерите и войниците.

Също толкова неубедителни в „доклада на разузнаването“ са оценките за руските им „колеги“. Спецслужбите в Русия са представени объркано, също както и реалните им функции. Проверките на входа на президентската администрация, които Федералната служба за охрана (ФСО) извършва още от 2000-те години насам, са представени като някаква сензационна промяна. А тоталното следене на обслужващия персонал, правителството и други високопоставени служители, продължаващо вече много години, се описва като съвсем ново явление.

Дори безволевите депутати от руската Държавна дума изглежда внушават страх на Путин, затова и не са поканени на парада за 9 май. Това е параноя тип „Юлий Цезар“, а руският диктатор, изглежда, се страхува да не бъде покосен от кинжалите на тайни борци за демокрация сред руските парламентаристи с възгласи.

Може дълго и дори с доза хумор да разказваме различни слухове, с помощта на които руските специални служби и близките до Путин кланове се борят помежду си, като правят опит да се дискредитират взаимно в неговите очи. Но най-важното е друго: и без докладите на неназовани разузнавателни служби има достатъчно факти за това, че Путин се страхува.

"Манията за заговори" на диктаторите
Най-разпространеният вид „мания за заговори“ обикновено докарва диктаторите до ситуация, в която властта се превзема от най-близките им помощници. Пример от далечното минало: императорът на Северен Китай Си-цзун, управлявал в средата на 12 век, много се страхувал да не загуби властта и по донос на свой братовчед избил практически всички, на които е можел да разчита – включително и за предаването на властта. След това той бил убит от онези, които съставяли за него списъци с „ненадеждните", а до властта се добрал въпросният негов братовчед.

Друг пример е императорът на Византия Андроник. За да завземе властта, той първо става регент, след което убива вдовицата на своя братовчед, а след това и своя млад племенник Алексий II. След това се възкачва на трона, но се разболява от типичната за диктаторите мания за преследване – и започва да убива или прогонва всички, които са можели да претендират за трона. Това завършва със спонтанен всеобщ бунт срещу репресиите и мъчителната му смърт.

Но най-известният пример е от по-скорошната съветска история – ликвидирането от Йосиф Джугашвили (Сталин), който в навечерието на Втората световна война панически се е страхувал от заговори и преврат в ръководството на Червената армия. Това го кара да предприема чистки, които довеждат до тежки поражения и огромни загуби за Съветския съюз след нападението от нацистка Германия през 1941 година.

Путин в плен на страха
Няма съмнение, че Путин отдавна е в плен на подобни страхове. Той крие маршрута на своите пънувания, строи по цялата страна идентични бункери, за да не знае никой къде точно се намира, крие личния си живот и е наложил на близките си пълна секретност. След началото на мащабната агресия срещу Украйна тези страхове нямаше как да не се засилят.

Вероятно своята роля са изиграли и американските операции във Венецуела и Иран. А сега ФСО (Федералната служба за охрана) или ФСБ (Федерална служба за безопасност) вече изключват и интернета в Москва. Но Путин няма как да се скрие напълно. Както в диктатурата Иран, така и в руската власт управляващият трябва лично да „ръководи парада“ – и не само на 9 май.

И вече ясно се вижда как усилията да се гарантира сигурността на диктатора разклащат системата и как се появяват сривове в управлението на страната заради паническия му страх от интернет и чуждестранните месинджъри. И как тоталното следене и доносничество влошават отношенията между клановете, които си поделят властта. А самият Путин все повече изпада в изолация. Въпросът е само как, кога и кой ще може да се възползва от това.