По повод 140 години от установяване на дипломатическите отношения между България и Русия председателят на ПП АБВ Румен Петков се срещна с председателя на Руското историческо общество Сергей Наришкин в Московския държавен университет, където той председателства настоятелството. Това съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ.

Двамата разговаряха за важните общи исторически моменти между България и Русия. Двете държави отбелязват и много исторически юбилеи през последните години - 140 години от Плевенската епопея, от Освобождението на България, от подписването на Константинополския мирен договор. Петков и Наришкин се обединиха около съгласието, че 140 години от установяване на дипломатическите отношения между двете държави е особено значимо събитие и за България, и за Русия.

В разговора председателят на ПП АБВ определи Руско-турската война като най-честната, продиктувана от православната ни вяра и славянската ни кръв. Мотивацията идва от руския народ, посочи Петков и добави, че дипломатическите отношения между България и Русия представляват нова стъпка и надграждане на отношенията на базата на историята.

Петков и Наришкин се обединиха около мнението, че историята е нещо, което не трябва да загърбваме и не трябва да допускаме нейното пренаписване, но трябва да я надграждаме и развиваме. Лидерът на АБВ очевидно пренебрегва факта, че именно тази част от нашата история е пълна с митове и фалшификации, което прави призива му изключително опасен за България, защото това значи да не разкриваме истината за политиката на Русия към България и митологизираните българо-руски отношения.

Сергей Наришкин изрази пред Румен Петков удовлетворение от регулярните срещи и контакти между двамата. Руското историческо общество ще продължи да участва активно в двустранните отношения между България и Русия и културно-историческото ни наследство, посочи той. В разговора си двамата поставиха акцент върху благодарността и подкрепата за православието – то е и нашата история, и нашето бъдеще.

Румен Петков изрази безпокойство от напрежението в Черноморския басейн и в Балканския регион, вкл., напрежението Сърбия - Косово - Албания – нещо, което трябва да бъде следено и да се систематизира исторически и на базата на обективната оценка, да се изгради бъдещето. Той изрази принципната си позиция против двойните стандарти на международните институции и за вредността от санкциите срещу Русия, които водят само до икономически и социални щети.

От Петков, като подарък, Наришкин получи екземпляр от книгата, чийто съавтор е президента Георги Първанов - "Илинденско-Преображенското въстание от 1903 през погледа на европейските дипломати" – издание, което дава много ясна картина за 1903 година и за историческите събития в този период. Наришкин получи и историческия календар на АБВ, чиято първа дата е 3 март и където 7 юли – установяването на дипломатическите отношения между България и Русия – е дата с особено място и значимост.

По-късно Румен Петков се срещна с ректора на Московския държавен университет академик Виктор Садовничий, където през 2002 година е първата задгранична проява на президента Първанов и където е чел лекция. Двамата разговаряха за отношенията на двете държави по отношение на науката. Самият Садовничий поддържа сърдечни приятелски отношения с много български учени, с академик Благовест Сендов имат съвместни трудове. Той прие с готовност поканата да гостува у нас.

На библиотеката на университета Румен Петков подари Пощенска картичка и пощенски плик, посветени на 140 години от Плевенската епопея и създаването на Военноисторическия музей в Плевен, историческия календар на АБВ и книгата "Илинденско-Преображенското въстание от 1903 през погледа на европейските дипломати".

В „Историческото общество“ Румен Петков проведе среща, посветена на 140 години от установяване на дипломатическите отношения между България и Русия и 140-годишните юбилеи, с академик Чубарян – ръководител на Института по всеобща история и изпълнителния директор на фонда "История на Отечеството" Константин Могилевски.

На „Историческото общество“ Румен Петков подари картина, изобразяваща мавзолей „Освобождението на Плевен“, която бе приета с благодарност.