Германският канцлер Фридрих Мерц вече е провел разговори с френския президент Еманюел Макрон за разширяване на ядрения чадър над Европа. В контекста на тези дискусии – и на фона на спекулации, че става дума за модел без американско ядрено присъствие – във Варшава прозвуча въпросът дали Полша не трябва да мисли за собствен ядрен проект, включително за ядрено оръжие.

Темата беше поставена в телевизионно интервю на полския държавен глава Карол Навроцки. Макар в разговора да се използваше по-умереното словосъчетание „ядрен проект“, Навроцки отговори недвусмислено: Полша трябва да поеме път към разработване на ядрено оръжие, при спазване на международните регулации. Той подчерта и необходимостта страната му да бъде активна страна в евентуално разширяване на европейския ядрен чадър.

„Не знам дали американците ще ни позволят, но ние сме държава на ръба на война. Знаем какво е отношението на Руската федерация към Полша – агресивно и имперско“, заяви Навроцки. И добави, че подкрепя разработването на полско ядрено оръжие като гаранция за национална сигурност.

На въпрос как би реагирал Кремъл, ако Варшава тръгне по този път, полският президент отговори лаконично: „Русия може да реагира агресивно на всичко.“

Изказванията му идват в момент на силно изострена международна реторика. В откровено и остро интервю украинският президент Володимир Зеленски припомни съдбата на Будапещенски меморандум – документ, който трябваше да гарантира сигурността на Украйна след отказа ѝ от ядреното оръжие. „Предадохме ядрени оръжия и стратегически бомбардировачи срещу гаранции за суверенитет и сигурност. И накрая останахме без нищо – Русия ни нападна и никой не нападна Русия“, заяви Зеленски, подчертавайки, че днес украинците не вярват на никого.

С тези думи украинският президент фактически поиска ясни и конкретни гаранции за сигурност от САЩ преди евентуално бъдещо мирно споразумение с Москва. Той постави под въпрос и ефективността на санкционния режим срещу Русия, включително отсъствието на по-твърди мерки срещу компании като Росатом. Зеленски повдигна и въпроса защо роднини на ключови фигури от обкръжението на руския президент Владимир Путин продължават да учат и притежават имоти на Запад, докато Кремъл демонстрира открито пренебрежение към демократичните правила.

Реакцията от Москва не закъсня. Бившият руски президент и премиер, а сега заместник-секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че Зеленски можел да остане президент на Украйна, стига да „я съсипва“. Изказването идва на фона на руски твърдения, че при бъдещи избори в Украйна няма да бъде позволено на „украинците“, живеещи в Русия, да гласуват – теза, която поражда въпроси как Москва би дефинирала кой е украинец на територии под неин контрол.

Паралелно с геополитическата ескалация се очертават и сериозни структурни проблеми за Европа при евентуален военен конфликт. Според Шена Бритцен, директор по енергийните проекти в германския оръжеен концерн Rheinmetall, запасите от горива в Германия биха стигнали за приблизително три месеца при активни бойни действия. Ограниченият капацитет за рафиниране на петрол в Европа поставя допълнителни въпроси за устойчивостта на континента, поради което компанията обмисля алтернативни енергийни решения, включително на базата на водород.

От The Guardian дойде и друга тревожна новина – британски оръжеен завод, който трябваше да увеличи 16 пъти производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди, ще отвори с шестмесечно закъснение заради финансови затруднения.

На този фон Bloomberg публикува анализ, позоваващ се на западни дипломатически източници, според които Китай ще продължи да задълбочава сътрудничеството си с Русия и да я обвързва стратегически, включително чрез подкрепа за продължаване на войната в Украйна. Опитите на европейските държави да убедят Пекин да окаже решаващо влияние върху Владимир Путин и да ускори край на конфликта стават все по-трудни.