Марсоходът на НАСА откри стотици „яйца на паяци“ на планетата Марс. Това сериозно изненада учените, които нямат представа как са попаднали там, съобщава уебсайтът "Livescience".

На 11 март марсоходът на НАСА „Персеверанс“ марсоходът Perseverance на НАСА е забелязал с ъгъла на „окото“ си странен обект: мистериозна скала, която прилича на струпване на стотици паяжини. Скалата, която беше открита по склоновете на хълма Уитч Хейзъл на ръба на кратера Джизеро, е леко посипана с червен пясък и видимо не на място.

Тази скала, която екипът на „Персеверанс“ нарече „Сейнт Полс Бей“, е плаваща скала, което означава, че не е намерена там, където се е образувала. В резултат на това липсват следи, които биха могли да обяснят странната ѝ текстура.

Липсва не само геоложкият контекст. Нещо е накарало скалата да се премести от първоначалното си местоположение и това движение би могло да разкрие подробности за марсианската геология. Може би тази скала се е образувала, когато метеорит е ударил Марс, изпарявайки скалата, преди тя да се кондензира в малките гранули, които се виждат на снимката. Ако случаят е такъв, скалата може да е възникнала далеч от сегашното си място и това би могло да разкрие как метеоритните удари пренасят материали на Марс, отбелязват от НАСА.

Възможно е също така скалата да се е търкулнала от хълма Уитч Хейзъл, според НАСА. Възможно е да е възникнала от един от по-тъмните слоеве на хълма, които учените са засекли от орбита. По-внимателното проучване на хълма Уитч Хейзъл би могло да покаже на учените от какво са изградени тези по-тъмни слоеве. Ако съставът им е подобен на този на залива Сейнт Полс, това може да означава слой от вулканична дейност, стар метеоритен удар, наличие на подпочвени води в миналото или нещо съвсем друго.

Скали като Сейнт Полс Бей дават на учените важни сведения за това как се е променяла Червената планета с течение на времето. Тяхното образуване и транспортиране разкрива сложните взаимодействия между водата, скалите и геоложките сили на Марс, което може да помогне да се отговори на въпроса дали планетата е могла да приюти живот в миналото.

Ако в хълма Уитч Хейзъл някога е имало подпочвени води, някои от скалните проби, които събира Персеверанс, може да съдържат вкаменен микробен живот. Мисията на НАСА за връщане на проби от Марс, която понастоящем е планирана за някъде през 2030 г., ще вземе тези скални проби и ще ги върне на Земята за по-нататъшно проучване.|БГНЕС