Калина Андролова, Infacto.bg

Нервите вътре в БСП са много оголени. Опозицията на Нинова й раздава шамари, унижава я на пленумите, а тя от своя страна разгъва опорки из медиите как всички, които са срещу нея, всъщност са за ГЕРБ. Хитрата защита на Нинова обаче напомня на баснята на Михалков за сивото магаре. Слонът и заекът спорели остро за конструкцията на един мост. Тогава магарето авторитетно ги прекъснало и компетентно заявило, че най-първоначално трябва да се изясни как ще се строи мостът: напряко или надлъж по реката! Та и Нинова така.

Партийният елит на БСП не я иска

защото тя отвори тежки разломи в партията. Вместо да я стабилизира, тя я девалвира. Практически Нинова е в изолация вътре в партията, която ръководи. И докато върви острият партиен спор за неприемливите политики на Нинова, тя точно като магарето от баснята преди всичко поставя въпроса за ГЕРБ, които искали да я съборят. Ама, г-жо председател, то и БСП иска да събори Борисов, но не успява.

Какво общо има ГЕРБ с общата несъстоятелност на Нинова като лидер и с неспособността й да консолидира и прибере партията си! Как ГЕРБ пречи на Нинова да подобри климата в организациите по места и да изгради сериозна и умна стратегия за политически победи на БСП? Невероятно унизително е за БСП председателката Нинова да обяснява упорито от телевизионните екрани, че ГЕРБ щели да купят партията. Ами що за партия е тогава БСП! Значи БСП иска властта в държавата, обаче междувременно ГЕРБ могат да я купят?!

Че кой ще гласува за БСП, ако тя е в насипно състояние

и някой ще я продава, а друг ще я купува?! Нинова сама тиражира аргументите, с които трябва да бъде сменена. Какъв лидер е тя, ако не владее партията, няма разговор с колегите си, не създава устойчивост и възход, а индуцира напрежение, раздори и разпад.

„Имам навика да изпълнявам обещанията си“, съобщи Корнелия в предаването „Лице в лице“. Шокиращо е за хората, които я познават. Тя е известна тъкмо с обратното и то по много. Лъжата е обичайното състояние, в което Корнелия пребивава. Това е и една от основните причини почти целият партиен елит на БСП да я отхвърля като ръководител. Тя лъже по един абсолютно безобразен начин. Разбира се, широкият електорат няма как да знае това. И тъкмо на това неведение разчита Корнелия, за да бъде избрана – на провинциалната наивност и стадния натюрел на членовете. Апропо, лъжите са убежище за страхливци. Всички познаваме такива хора, съставят себе си през измислици, в които започват сами да вярват, въобще функционират през лъжата. Сигурно психолозите и психиатрите имат някакво обяснение. Пак в същото предаване Корнелия подчерта, че Станишев искал кръгла маса с ГЕРБ, опитвайки се да внуши на електората и драгия зрител с какви колаборационисти се бори тя. На въпроса на водещата с какви мотиви Станишев е предложил кръглата маса, Корнелия най-безцеремонно и типично в нейния лъжливо-подъл стил заяви: „С никакви, няма мотиви“. А истината е съвсем друга. Сергей Станишев предлага БСП да инциира кръгла маса с ГЕРБ и всички останали политически сили, работодатели и синдикати във връзка с ясното разпределение на 12-те милиарда евро, отпуснати на страната ни като помощ от ЕС. Лъжите, изопачената истина и бруталната непочтеност на Корнелия Нинова всъщност ще я съборят от ръководния пост. Никой друг.

Досадната опорка на Нинова

че опозицията са хора, които искат сближаване с ГЕРБ, най-после трябва да се изясни. Изграждайки тази теза като своя защитна стена, Нинова се рисува като спасителка на БСП в очите на застарелия си позадрямал електорат. Въпросната спасителка направи така, че БСП избра десни районни кметове на местните избори, а сега отново плахо се подхвърля идеята за бъдеща съвместна политическа работа между социалистите и най-грубите антикомунисти. Имали периметър за общи действия, споделят анализатори. Корнелианското БСП непрекъснато клони към онази десница на крайната русофобия, комбинирана с дясно-левите обърквации на соросоидните мрежи.

„БСП няма да влезе във властта през задния вход като патерица на ГЕРБ“, самодоволно обяви Нинова пред Цветанка Ризова. Това е поредният лозунг от серията „БСП не се продава!“ и т.н. За всяко участие по телевизията Корнелия измисля нова бързозапомняща се фраза, която да успее да пробие началните симптоми на старческа деменция у избирателите й. Да, БСП няма да влезе във властта през нито една врата, ще задълбочи маргинализирането си, заради непремерените активности на Нинова. Не можеш да взимаш на въоръжение олигарси с повдигнати обвинения и да използваш безскрупулно социалистическия електорат на БСП за особени цели, при това оповестявайки го като партийна стратегия. Корнелия превръща социалистическата антифашистка партия в политически защитник на едрия капитал и хазартния бизнес. Впечатляващ финт, нали?! Председателката нарочно оповести хрумванията си (по темата Божков) в медиите преди те да бъдат одобрени от Националния съвет, като считаше, че с това ще принуди гласуването да е в нейна полза. Е, слава Богу, имунната система на Националния съвет сработи и Нинова беше бламирана!

Прави впечатление, че дори Румен Овчаров, стратегът на корнелианския инат, изпитва истинско неудобство, че защитава Корнелия. Затова всеки път преди всичко подчертава, че председателката не е най-умната, че си е създала безсмислено много врагове и пр. И чак след това тиражира опорката за опозицията, която е на хранилка при ГЕРБ. Самият Румен Овчаров обаче беше представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим“, дори и през мандатите на ГЕРБ. Той е оттеглен едва през 2017 г., като почти година преди това депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, както и Методи Андреев от ГЕРБ поставят въпроса на министъра на енергетиката за смяна на представителя на държавата в „Лукойл“. В отговора си министърът на енергетиката се оправдава с фрази като „решения в общ дух“, „търсене на консенсус“ и пр. Затова точно Румен Овчаров, който в един достатъчно продължителен момент е бил „общия дух“ между ГЕРБ и БСП, някакси не е много подходящо да говори за обвързаности на хора от БСП с „държавата“, имайки предвид ГЕРБ. На въпросния инфарктен пленум Овчаров напуска залата в ранния следобед, което звучи като специален вид безразличие към процесите в партията.

Корнелия се опитва да определи „опозицията“ вътре в партията

и по-друг, удобен за нея начин, като едни хора, дето основно са недоволни от реформата й. (Ама иначе партията е в страхотна форма!) Само че само в статистиката, ако с единия крак стъпиш на котлона, а с другия в хладилника, се получава една средно приятна температура. В реалността е друго. Оставаш без крака и падаш на земята. Корнелия Нинова е първия и засега единствен председател на БСП, чийто доклад не е приет от членовете на Националния съвет, не са приети и предложенията й за бъдещи политически действия на БСП.

„Познавам добре процесите и настроенията и в партията, и в парламента“, казва Корнелия от телевизионния екран. Ако познаваше добре настроенията, щеше да знае, че 80% от парламентарната й група наистина не я понася. И това е всеизвестно, знаят го дори депутатите от ГЕРБ. След като не може да контролира дори парламентарната си група, как твърди, че разбира партията, която ръководи?! Корнелия отива на война с ГЕРБ с Национален съвет, който не й вярва и я бламира. Тя счита, че като измами противниците си и се задържи на поста, ще постигне нещо голямо. Само че големите неща не се постигат с измами. Победа не се постига с организиране на разпад. „Няма по-високомерен от богаташа, който е бил голтак“. Приятна френска поговорка за това как човек, неподготвен за височината, на която се е издигнал, се самозабравя и самовлюбва. Така и Корнелия в момента, в който стана председател на БСП, започна яростна чистка в партията, която легендира с лъжи, интриги и пр. Самодоволно разчиства дори и онези, които я направиха председател. Корнелия Нинова зае своя пост в БСП чрез машинации в Конгреса, затова за нея най-важното от всичко е да не я разкарат по същия начин, по който я инсталираха.

И тук, в плитките корнелиански интриги, ГЕРБ нямат никакво участие. Корнелия сама се набута в ъгъла и се оказа в изолация. Всяка партия има разпознаваема активна компонента, която представлява т.нар. партиен елит. Този елит организира и партийното обществено мнение по места. Нинова си мисли, че може да бъде избрана въпреки съпротивата на този елит. Не, не може да бъде избрана. И не заради коронавируса, заради който се тръшкала из кабинета си в истерия (че провалил плановете й, иначе щяла да свали Борисов), а заради това, че нарушава политическата технология. Заради това, че е най-слабият възможен политически комуникатор вътре в партията си. Но дори да бъде избрана, Корнелия не може да управлява партията напук на политическия елит на БСП.

Днес Нинова е унижена от Националния съвет, но продължава да

превръща партията в жертва на вражески гербаджийски заговори

а себе си да тиражира в измислен цветен образ на спасителка. За загубите и грешките си Нинова винаги намира причини извън нея самата. Или реформата й засегнала определени хора, или ГЕРБ искали коалиция, но тя не се съгласила и затова била неудобна. Коалициите са обичайна политическа практика навсякъде по света, най-вече когато нито една партия няма електорален ресурс да управлява сама. Коалициите разпределят отговорност и създават по-добра експертност, при това са по-демократично управление, защото няма как да няма спорове и различия и защото покриват електорално по-голяма част от населението. Поканата за коалиция от ГЕРБ не ги прави злонамерени, тъкмо напротив. Да ползваш партията единствено като бухалка срещу политическия враг е доста семпло разбиране за правене на политика. Не, партията е начин за създаване на реалност. Изисква се гъвкавост, обективна оценка на силите, интелигентни, находчиви решения за това как една партия да се държи, да действа. 15 или 20 години в опозиция означава да не си полезен на никого в държавата, освен на себе си. Има една популярна и смешна фраза, че при демокрацията само партията лишена от власт знае как да управлява страната. Само че БСП на Корнелия Нинова дори и когато е в опозиция не показва качества за властта, не привлича електорат, няма аргументи, губи рейтинг и значение.  

Електоратът на БСП не може и да си представи какви пари, от порядъка на десетки милиони, са в разпореждане на Нинова. Естествено, че ще се държи със зъби, нокти, устни и всички мозъчни клетки за софрата. „Къде са парите?“, настойчиво питат от Националния съвет? Финансовият отчет на Корнелия не се гласува от Националния съвет, защото има предложение преди това да се направи комисия, която да разследва финансовото състояние на партията. В този момент нервите на Корнелия не издържат, тя дава знак на нейните хора да напуснат залата и пленумът остава без кворум. Точно тук е много прилично да приключа този текст с думите на Василий Ян, руски писател на исторически романи, повлиян силно от културата на Централна Азия, изкушен от ориентализма и източните философии: „Не казвай, че си силен, ще се натъкнеш на по-силен. Не казвай, че си хитър, ще се сблъскаш с по-хитър“. Звучи като добър съвет за председатели на партии.