"Oфертата" на Бойко Борисов за коалиция към Продължаваме Промяната и Демократична България е в най-добрия случай вредна безсмислица, а в най-лошия - опасно нахалство. 

(Казвам лично мнение - не съм оторизиран да говоря нито от името на ДБ, най-малко на ПП ????. )

Вредно и опасно, защото живеем във война и на опасни кризи, които безвластието в България прави тройно по-опасни. И в такива времена заяжданията на дребно, в които Борисов е несъмнен талант, са най-малкото неуместни. А тази "оферта", поднесена в обичайната форма на вдъхновена шопска логорея, не е нищо повече от заяждане на дребно, което пречи на сериозния разговор и отговорното поведение, а не му помага: 

1) На всички е ясно, че коалиция с ГЕРБ, докато Борисов е начело, не може да има. Причините са десетки, но съвсем накратко се свеждат до една - пълната липса на лично доверие в него от страна на 80% от избирателите и 100% от политиците извън ГЕРБ и може би г-н Пеевски... 

(Казвам го и като човек, който е правил коалиция с Борисов и си дава сметка за последиците и в политически, и в личен план)

2) На всички е ясно и че решението дали Борисов води ГЕРБ може да е единствено негово лично решение. Партията не разполага с никакви вътрешни механизми - нито демократични, нито дори задкулисни, дори да обсъжда лидерския въпрос. Това не са Торите в Обединеното кралство, нито дори Нова Демокрация в Гърция. Решението за оттегляне не е функция на риска от сваляне, а на съзнанието за отговорност към обществото, а и към партията.

(Казвам го и като човек, който се е оттеглил от председателски пост, без да е бил заплашен от смяна. И не, не се сравнявам с Бойко. Неговата политическа история е впечатляваща, но от друга страна, това прави напускането далеч по-лесно - след 12 г. на власт не е ясно какво още има човек да даде или получи от лидерския пост)

3) Накратко - с "офертата" си Бойко казва: 

"Аз няма да се оттегля и коалиция няма да има." Това е напълно легитимно решение, но не е нужно да се представя като предложение за коалиране. То е отказ от коалиране, съвсем закономерен и очакван, който вече получи съвсем закономерен и очакван отговор. 

Но остава да виси въпросът - след като коалиция няма да има, има ли възможност за базово съгласие около ключовите приоритети на националната сигурност, енергийната сигурност, удържането на демократичния ред срещу хаоса и/или перманентния режим на еднолично управление без същинска парламентарна дейност? 

Можем ли в българската политика изобщо да си говорим без да "делим порции"?

Има ли съзнание за отговорността на един политик отвъд ресурсите на властта и достъпа до парите на данъкоплатците? 

Има ли в България ниво на политическа култура, което да допуска общественият интерес да бъде обект на политическо съгласие между бъдеща власт и бъдеща опозиция (никой не може да каже кой ще бъде на власт и кой в опозиция, ако изобщо мнозинство е възможно)?

Може ли огромното мнозинство от български граждани, които искат активно и пълноценно членство в ЕС и гаранциите за сигурността, които дава НАТО, да бъде честно и адекватно представено от съответен консенсус в парламента? 

Може ли, следователно, това огромно мнозинство (което очевидно има разнообразни партийни предпочитания), да бъде защитено от промяна на националните приоритети от временно правителство, което от никого не е избирано и никому не се отчита? 

На тези въпроси логореята на Борисов не дава отговор. Той казва: "Аз ще бъда част от евроатлантическия консенсус, ако се докопам до властта". Преведено на езика на истинската европейска политика, това значи: 

"Аз не съм част от никакъв консенсус около ценности - ценностите ми зависят от властта". А това пък значи, че преориентация е също напълно възможна - и вече забележима в тихото, но устойчиво сближаване между позициите на Борисов и Радев.