Радан Кънев: Дебатът за България в ЕП беше разочарование, изпусна фокуса

Дебатът не беше изненада, беше разочарование за мнозина, които го следиха от България, защото най-големият риск, който стоеше пред този дебат, се реализира. И това е рискът дебатът да се превърне в голяма степен в партийно-политически сблъсък и не толкова на българско, колкото на европейско ниво“, коментира пред БНР Радан Кънев от Европейската народна партия снощния дебат за България в Европейския парламент.

На сесията се обсъждаше критична резолюция за върховенството на закона в България с автор председателя на комисията по граждански свободи, документът ще се гласува в четврътък.

„Дебатът в голяма степен изпусна своя фокус. Неговият фокус е състоянието на правосъдната система в България и особено на прокуратурата, която не отговоря на европейските стандарти. Вместо това престрелките между левица и десница в ЕП заеха основно място в дебата“ – каза още Кънев.

„А такъв диалог в България липсва в момента. България трябва да изпълни всички препоръки от доклада на ЕК. Има голяма разлика между темите, свързани с върховенството на правото и ефективната работа на съдебната система, и разнопосочните желания, вкарани в проекторезолюцията – избирателната кампания да бъде на различен от българския език, положението в затворите, Истанбулската конвенция и жилищата на ромите…“

Според Радан Кънев, това, което липсва в проекторезолюцията и в дебата вчера, е състоянието на съдебната система в България.

„В България има превземане на съдебната система от мафията. Последствията от това са политическа корупция и нетърпимото състояние на медийния пазар в България. Тези три основни акцента – моя инициатива за дебата – се размиха в дебата и в проекторезолюцията в множество други проблеми.

А тук основният проблем е, че резолюцията се превърна в проект на условно левия център на ЕП благодарение на пасивността на моята партия. Аз поставих тези проблеми още преди протестите в България“.

По думите на Кънев вчера на дебата е имало добри неща. „Едното бяха изявленията в лицето на представителя на германското правителство и на комисаря по правосъдие Дидие Рейндерс, които ясно казаха – има конкретни изисквания на ЕК, по които има много думи и никакви дела…“

Според него, за да получи българското правителство условната подкрепа на ЕНП и да получат по-балансирани становища на ЕК и на съвета, от правителството са поели категоричен ангажимент, че ще започнат забавените реформи последните 10 години.

"За мен е важно да се подобри състоянието на българското правосъдие и българските медии. Защото той вчера получи подкрепа под условие."

Според евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев, „всички препоръки на ЕК трябва да бъдат спазени – включително и контролът над главния прокурор. Затова е нужен диалог и консенсус и това трябва да се случи в една спокойна политическа обстановка в България“, посочи Ковачев. Според него това върховенство на закона означава също така вяра в контролните институции на ЕС – това са Сметната палата и ОЛАФ. „Такива неща като това, че европейските фондове на България трябва да се спрат, за да се оправят нещата – не съм чувал някога и когато ние бяхме в опозиция, да казваме такива неща. Това обаче вчера не трябва да се генерализира като основно мнение на ЕП за България. Даже в тази резолюция няма такова нещо“, посочи Ковачев.