Радан Кънев: Без оценка на близкото минало, родината ще продължи да удря дъното

Бившият лидер на ДСБ Радан Кънев пусна във "Фейсбук" драматичен текст, от който разбираче, че изпитва непреодолимо желание да се извини, а също, че "изпитва нужда да поема своято част от политическата вина за "катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията".

Ето какво написа Кънев:

“Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber” - казва Ото Кьостер от романа "Трима другари" на Ремарк.
И повечето български политици - особено тези, които никога не са чели дори Ремарк - следват завета му.
Но днес, близо три години след изборите през 2014г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на РБ, и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014, които ми вярваха през 2015, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016.
Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.
Защото през изминалата седмица, с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор, родината ни наистина удари дъното.
И оттук насетне въпросът не е "КОЙ?", защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната, пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов-Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в Единна Европа. 
Но без оценка на близкото минало, това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор - за разлика от Ремарк, още жив - пее:
"... regret is just a memory written on my brow
And there's nothing I can do about it now..."
И все пак предпочитам - като личен акт - извинението, пред покриването на гробовете с цветя и рози.