Европейският съюз се нуждае от много по-ефективен механизъм за вземане на решения, особено в кризисни ситуации. Нерядко кризите вече са факт, а в ЕС успяваме да постигнем консенсус за дадено решение след година. Това заяви държавният глава Румен Радев на срещата на държавните глави от групата „Арайолуш“, която се провежда в столицата на Латвия, Рига, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Форумът за политически диалог обединява 14 президенти на държави членки на ЕС – Португалия, Германия, Латвия, Финландия, Италия, Австрия, Полша, Унгария, Словения, Естония, Малта, България, Хърватия и Гърция и тази година е посветен на аспектите на сигурността. 

Българският президент подчерта, че дори и при наличието на кризи, които засягат всички държави членки, ЕС невинаги успява да бъде единен и да търси устойчиво и дълготрайно решение. По думите на Румен Радев това с особена сила важи по отношение на миграцията. „Ако вложим всичките си усилия в превръщането на Европа в крепост и не се обърнем към причините за миграцията, рискуваме да загубим тази крепост. ЕС трябва да изнася не само стоки, но и реално да подкрепи развитието на образованието, културата и социалната стабилност в държавите, от които произхождат мигрантите“, подчерта президентът. 

Държавният глава призова страните членки да преосмислят следваните подходи към сигурността, която не зависи само от обмен на информация между службите за сигурност, но и от способността на ЕС да отстоява своите позиции в международен план.

Според президента Радев без наличието на адекватен отбранителен капацитет, ЕС не е в състояние да осигурява сигурността на държавите членки в съседните региони, които продължават да генерират рискове и да провокират миграционни вълни. 

Трябва да си отговорим и на въпроса дали имаме достатъчно адекватни механизми, за да идентифицираме и предотвратим потенциални кризи както извън ЕС, така и вътре в Европа, в отделните общества и по отношение на днешните социално-икономическите процеси, заяви още Румен Радев.

Държавният глава добави, че държавите в света не се делят на големи и малки, а в зависимост от амбициите и целите, които си поставят в отстояване на своите интереси.