Инвестиционният и икономически обмен между България и Германия следва да води до задълбочаване на трансфера на технологии и индустриалното сътрудничество. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща в президентската институция днес с представители на Гepмaнo-Бългapcĸaтa индycтpиaлнo-тъpгoвcĸa ĸaмapa /ГБИТК/. В срещата участваха президентът на камарата д-р Хорст Щюер и главният управител на ГБИТК Соня Миклай, съобщиха от пресцентъра на Президентството.

Държавният глава припомни по време на срещата, че Германия заема първо място като външнотърговски партньор на България, а за 2024 г. стокообменът между двете страни надхвърля 12.3 млрд. евро. За това допринасят  взаимното доверие между държавите и активния двустранен диалог на всички равнища. "Динамичното технологично развитие на България в областта на високите технологии и изкуствения интелект също създават предпоставки за засилване на инвестиционния интерес от германския бизнес към страната ни“, посочи президентът.

Обща бе позицията, че голямата българска общност в Германия дава възможност както на германския бизнес да привлича квалифицирани кадри за реализацията на инвестиционните си проекти у нас, така и за държавата ни да противодейства на негативните демографски тенденции. С връщането на образовани млади българи от чужбина България печели и от внедряването на успешни модели на взаимодействие между институциите, бизнеса и науката. Президентът подчерта също така необходимостта от повишаване на прозрачността в работата на институциите за подобряване на икономическия и инвестиционен климат, за гарантиране на частната собственост и на върховенството на правото.

От Германо-Българската индустриално-търговска камара призоваха за повече предвидимост и устойчивост в отношенията между държавата и бизнеса. Те отбелязаха големия интерес на германски компании за последващи инвестиции в реалната икономика в България, което зависи и от устойчивостта на правната рамка, регламентираща условията за бизнес. От ГБИТК призоваха също така за диалог в процеса на нейното разработване, публично обсъждане и приемане, така че да се постигнат най-добрите решения от взаимен интерес.