Димитър Попов

Първите стъпки на правителството са вече налице и подсказват, че то ще има различни лица - едно ще е за Европа, второ за Русия, ще има две лица за пред опозицията, трето за пред избирателите, а четвърто и пето пред мутренските групировки…Кадрите в правителството и в парламентарната група на Прогресивна България са хора на групировки, на Борисов, на Пеевски, на ПП, и, естествено, 

много ченгета от „онзи кръг“

Външнополитическите лица също са две - вицепремиер за пред Европа – Пеканов; вицепремиер по руските въпроси – родения в Истанбул Иво Христов. Това правителство е направо „сборная“, както казват руснаците за националния си отбор по футбол.

Самият Радев обаче има само едно лице, и то е сервилно обърнато към Русия и Путин. В края на тази седмица нито премиерът, нито неговото прокси Йотова отидоха на сбирка на 9 държави от Източния фланг на НАТО, макар другите премиери и президенти да бяха там. На тази среща се приеха конкретни мерки срещу руската хибридна агресия и срещу възможна военна атака на Русия срещу НАТО. Ден по-късно Радев нареди България в групата на Словакия, Унгария и Малта, които единствени от ЕС не подписаха резолюцията за създаване на Специален трибунал за престъпленията на Путин в Украйна. Като компенсация Радев посети Германия, но най-големите опасения в Европа - че новият Орбан вече се е загнездил на Балканите – започват видимо да се сбъдват. 

Без съмнение Радев ще следва и политиката, и практиката на руските приятели Орбан, Вучич, Фицо, и също като тях ще демонстрира не само дълбоките си зависимости от Кремъл, но и амбициите на един

 кандидат за диктатор

 Желанието му да установи еднолична власт за продължителен период от време е добре известно, а като знам какъв е политическият му профил и неговата история в президентството, не се съмнявам, че една мека диктатура в стил Орбан е неговата визия за бъдеща България.

Факти вече има. Който смята да управлява еднолично, спешно овладява репресивния апарат на държавата – специални служби, съд, прокуратура, МВР и армията. Още на третия ден от управлението си Радев смени шефа на ДАНС. Другите шефове на специални служби вероятно няма да смени, защото те са назначавани от него самия. На четвъртия си ден като премиер той набеляза спешна смяна на състава на Висшия съдебен съвет, който трябва да избере и нов главен прокурор. По признания на депутати процедурата ще завърши до септември тази година, когато Радев може да се похвали, че е овладял ВСС и прокуратурата, а с тях и целия държавен репресивен апарат. 

Няколко месеца ще са достатъчни, за да се подмени кадрово и административният апарат на държавата. За да има своя еднолична власт, на Радев му трябват лоялни служители. Вече е известно, че той 

не държи толкова на компетентност, а на казармена преданост

 По тази причина очакванията са да напълни администрацията с военни, лични приятели, познати и роднини, които от негово име да овладеят всички институции. Ключовите около 3000 длъжности, които са административния връх на държавата, вече се подменят. Огромната опасност е в подбора на новите хора, една част от които със сигурност ще отразяват и зависимостите на Радев от Кремъл.

В българските условия е много важно да се овладеят и онези бизнес кръгове, които силно зависят от властта и от обществените поръчки. Те са обръчите от фирми, както е известно, и са икономическият гръб на управляващата партия. Първата инициатива на правителството в тази посока беше също спешна: спряха всички обществени поръчки и започнаха да преразглеждат старите договори. По правило се очаква един резултат -да се елиминират досега печелилите фирми, свързани с Борисов и Пеевски, и да се пробутват новите фирми, които гравитират около новата власт. Процесът е в ход и вероятно ще завърши в следващите месеци.

Другата инициатива ще е свързана с ъндърграунда и ще чуем за нейните резултати след овладяването на прокуратурата. Обикновено всяка власт подменя босовете, които движат контрабандните канали и трафика през границите. Тъй като те финансират партиите и техните лидери, там  доста брутално се елиминират бившите и се слагат свои хора. Механизмът е отработен и действа безотказно. Ако се съди по досегашните служебни правителства на Радев, и особено по договора с „Боташ“, новият премиер познава този механизъм и е готов да работи по същия модел. 

Всеки кандидат за диктатор знае колко важна дестинация за овладяване са медиите. В момента те са в ръцете на опозицията ПП и ДБ, а телевизиите направо са пълни с техни партийни журналисти. Такава ситуация е неприемлива за човек, който иска да управлява дълго време, затова Радев ще трябва да направи обрат в медийната среда. Начините за това са много, но основният е насаждане на  страха в самите журналисти, които по традиция вървят винаги с победителя. 

Практиката у нас е показала, че без овладяване на местната власт, всяко управление е обречено на кратък мандат. Депутати от ПБ говорят, че местните избори догодина ще са много важна цел за новия премиер. В момента общинската власт е в ръцете на Борисов и Пеевски, тоест на опозицията. В края на тази година обаче Прогресивна България щяла да започне флирт с общинските власти и е много възможно, разполагайки с централната власт и с лостовете за финансиране, да обърне статуквото по места в своя полза. 

Това са стъпките, които трябва да измине всеки кандидат за едноличен управник и сигналите досега ми подсказват, че Радев вече е поел по този път. Вероятно ще го извърви внимателно, без резки завои, без големи скандали, а Борисов, Пеевски, ПП и ДБ ще се окажат в ролята на бавно сварените жаби, които едва догодина ще разберат, че са 

в тенджерата и под тях гори огън

Рамкирането на държавата в мека диктатура обаче има и по-далечна цел – утвърждаването на Радев като новия Виктор Орбан на Европа за дълъг период от време! Това е истинската, макар и скрита засега задача на неговото управление. Той в момента не е готов да я изпълни, защото не владее властта изцяло. Трябва му около година докато извърви стъпките по описания по-горе план. Но след това Радев ще добие достатъчно кураж на национален лидер за да покаже истинското си лице на руско прокси в Брюксел. 

В ЕС това е известно и там знаят, че той е руски дългосрочен проект, чиято цел е да отклони България от Европа. За това е писано неведнъж и два пъти в последните 10 години. За съжаление обаче ЕС няма механизъм да влияе върху изборите в България. Такива механизми се оказа че има само Русия. Тя ги доказа в Чехия, в Унгария, в Словакия, в Румъния, сега и в България. Освен това за възхода на Радев у нас има и друго благоприятно обстоятелство – традиционното българско русофилство. На последните избори обществото доказа, че лесно ще приеме диктатор от типа на Орбан, срамежливо прикрит зад европейски етикет. Видя се също, че ресурсът на проевропейското мнозинство да спре възхода на такъв диктатор е твърде малък и е разпръснат между провалени и корумпирани партии. Тези партии така и не обясниха, че отворените граници, огромните субсидии от ЕС, свободното слово, човешките права са придобивки, които със сигурност ще изгубим ако смятаме, че хора като Радев са обикновени демократи, които се преструват на русофили и не са опасни за България. 

Всъщност първите стъпки на Радев като премиер показват, че руската заплаха в негово лице е съвсем реална!

 „ Догде е мъничка змията,

елате да се съберем!...“

Чинтулов е писал този стих и неговото продължение по друго време и с друга цел. Ако той ви звучи твърде революционно и неадекватно за днешната ситуация, ще бъдете напълно прави. Не сме поробени от никого и сме напълно свободни! Обаче гласувахме за власт, която върви в посока, обратна на свободата да бъдем европейци. И догодина тази власт може да създаде новия Орбан, който да ни обърне пак на Изток, към Азия, където свободата и отворените граници не съществуват даже като понятия.

Европа, естествено ще се погрижи да ни изолира, ние ще усетим последиците по джоба си, но ще бъде много късно, защото тогава песните на Чинтулов ще ги пеят по улиците, и то много гневни хора…