Диагноза: В неразвитата политическа и демократична култура не разбират СЪЩНОСТТА на политическите отношение. Това е стара и хроническа болест на политиката в България от края на 19 век до ден днешен
Проф. Георги Фотев*
ПОЛИТИЧЕСКА ДИАГНОЗА
Политическата и демократична култура у нас е изоставаща от край време. Хронична политическа болест! Няма признак за вълнение по въпроса в публичния форум на обществото. Нещата вървят зле. ПОВРЕДАТА в родното политическо общество е дълготрайна и голяма. Обяснението е сложно.
Омагьосан кръг!
СЪЩНОСТТА на модерната демокрация съдържа ВЪЗМОЖНОСТИ по време на предизборни кампании, парламентарни дебати, в националните медии, социалните медии са друга опера, в политическите партии и т. н. за политическо израстване. Политическата и демократична култура на народа (не се отказвам от този суперкод) е основа за повишаване качеството на демокрацията. Необходимо е ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСВЕЩАВАНЕ (не заклеймяването) на българския народ.
Не се получава. Скоротечна еуфория след епохалния провал на тоталитарно-комунистическата система. И толкоз. Никой не го е еня за раковата политическата болест!
***
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПЛУРАЛИЗЪМ се опредметява (обективира) в политически партии. ПАРТИЯТА се самоопределя с политическата идеология (констелация на идеи, ценности, интереси и т.н.) . Тя е хоризонт на политическата дейност и упражняването на властта. Короната на партийната идеология е разбирането на общото благо на членовете на обществото. Разбиранията за ОБЩОТО БЛАГО са различни, коренно различни и дори взаимно отричащи се. Политическите партии и идеологии (класика) са: десни, леви, център, крайно десни, крайно леви, на дясно от център, на ляво от центъра.
Популиските партии (движения) са специален политически феномен.
***
От гледна точка на партийно-политическата аксиоматика има два типа РАЗЛИЧИЯ между партиите: 1) позитивна поляризация; 2) негативна поляризация. При позитивната поляризация има обща мярка и следователно СЪИЗМЕРИМОСТ, която е основа за коалиции. При негативната поляризация има радикални различия и НЕСЪИЗМЕРИМОСТИ, което блокира възможността за политическа коалиция. При извънредни обстоятелства е възможно „коалиция” в технически смисъл („експертно” правителство, сглобка и т.н.).
***
Политически/партийни коалиции между партии от континуума на ПОЗИТИВНАТА поляризация се правят за УЧАСТИЕ В избори и по-често СЛЕД избори, когато се поставят въпросите за упражняването на властта. Извън тези две ключови ситуации понятието за политическа коалиция е лишено от смисъл. Ако две партии са идеологически достатъчно близки е разумно да се слеят в една.
***
След имплозията на тоталитарно-комунистическия режим пределно широката коалицията СДС беше безусловно необходима и нейното разпадане беше естествено и неизбежно. Нормализирането в епохално новия контекст е формиране на идеологически консистентни политически партии. БКП се преименува в БСП на МИМИКРИЯТА, която я прояде вътрешно и тя фалира имплозивно. Имплозията е политическа болест на имунната система на политическата формация (партия, общество и пр.).
***
Митовете в политиката са болест: „800 дни!”, „Юмрук-аргумент!”, „Народното събрание е наше!”, „Аз посочвам кой да ми задава въпроси!”, „Мисирките, моля!”, „Върнете ми лева и суверенитета! Губернията е нашата родина !”и пр. Български специалитети.
***
Цар се завръща от изгнание и без партия, а с „Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели избори и триумфално става министър-председател! Свършва мандата и НДСВ изчезва. Царят се завръща в царската резиденция „Врана”.
Президент втори мандат се отказва преждевременно от поста на държавен глава (уникум) и с въображаема партия (намерение) печели без предизборна кампания абсолютно мнозинство. Става министър-председател! Нов триумф в долината на политическата скръб.
***
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА НАД-ПЕРСОНАЛНИ
Това е същностно определение на политиката като жизнена сфера и подсистема на обществото като система. В неразвитата политическа и демократична култура не разбират СЪЩНОСТТА на политическите отношение. Това е стара и хроническа болест на политиката в България от края на 19 век до ден днешен.
Повече не може!
***
ДОБАВКА № 1.
Нямаше нищо по-естествено след последните извънредни парламентарни избори (седми поред), когато се очертава пълен мандат от четири години на Радевата ПБ, коалицията ДЕСНИ партии (ДСБ, Да, България) и ЦЕНТРИСКА партия (Продължаваме промяната) да заменят коалицията с друга форма на парламентарно взаимодействие. Това се превърна в политическа мелодрама! Било голяма грешка, били излъгани избирателите. Политически незряло! За лишените от политическа култура медии „голям скандал”, който ще дъвчат до второ пришествие.
***
ДОБАВКА № 2.
Съдържателната конкретизацията на ключови политически категории като дясно, ляво, център и т.н. в контекста на късно модерните общества е сложен и главоболен проблемен комплекс.
Политологията и социологията на политиката, не само в България, са в безпътица. Това ми навява тъга.
***
Политическото ОБРАЗОВАНИЕ е вечна задача на ПОЛИТИЧЕСКИЯ РАЗУМ!
Още от Хляб и пасти
Европа се движи с бързи темпове към своето технологично поробване
Eдин континент, завладян в цифровата епоха, не може да се надява да играе значима или водеща роля в света на XXI век и след това
Възхитителна византийска дипломация и българско лицемерие – за ползите и загубите от „любовта“ на Вартоломей и Даниил
За да получи видимост за широка подкрепа в православния свят, а и за дрънкулки, Вселенската патриаршия рискува да остане с нулева подкрепа в православното българско общество
Петър Стоянов - първата жертва на руските усилия да ни отклонят от нашия цивилизационен избор
Той загуби битката за „Дондуков“2, защото нито една българска политическа партия и политически лидер към онзи момент не искаше той да спечели втори мандат