Радев приватизира „почтеността“, превръща в заложници партиите, които ще го подкрепят

Цветанка Андреева

Претенцията за свръхморал и единствена почтеност в политиката не е центристка заявка, а абсолютистка претенция, която дразни. Зад тази претенция на ПП ПП прозира фалш и лицемерие, защото заявителите са политически лица, а не религиозни водачи. Първият въпрос е дали те самите отговарят на критериите, които поставят пред другите? И отговорът веднага настройва съществена част от обществото срещу тях.

Идеята на президента да приватизира „почтеността“ и да стане кръстник на поредното следващо парламентарно мнозинство „коалиция на почтените“ чрез президентската си формация ПП ПП превръща в заложник всички партии, които ще го подкрепят, да бъдат лоялни към неговите политически възгледи.

В демокрацията различните политически интереси на групите граждани са представени в институциите. Там различните икономически и социални очаквания в обществото се сблъскват, за да намерят израз във властта или в също така важната опозиция на властта. Първо условие на демокрацията е всяка власт да има опозиция. Всяко правителство има алтернатива и тя е основният коректив на властта, и гарант да не се самозабрави, а да се придържа към интересите на гражданите. 

Опозицията също е толкова „морална“ колкото и управляващите. Претенцията за абсолютна моралност на даден политически субект или политик е враг на различията в демокрацията. Подобна претенция за свръхморал и единствен носител на почтеност е некоректна, но най-вече е дразнеща до степен на възмущение. 

Идеята на Радев, че той е единственият и безспорен носител на почтеност в обществото и властта се наследи от проекта му „Петков- Василев“. Всички други сме спорно почтени, ако не ги харесваме. Този абсолютен морал на свръхавторитет е присъщ на авторитарните режими, в които възгледите на тиранина са наложени като официален и неоспорим мироглед на цялото общество. Властта на диктатора е единствено правилна, защото е почтена. Той става и Съдник. Опозицията, несъгласните и хората с различни виждания не са почтени и даже се превръщат в престъпници към властта. От претенцията за свръхморал и "почтеност" до репресиите към инакомислещите има една крачка.