Цветанка Андреева

Едва ли президентската институция ще спаси  Румен Радев! Агресията, с която рушеше политическата система и институциите, сега се обръщат срещу него. След като години наред държавният глава използваше конституционните си правомощия и ресурсите на президентската администрация за лични политически амбиции, днес тя е толкова компрометирана, че не може да го защити. Там, зад стените на президентството, се роди не един политически проект. От там дойдоха идеите за нова конституция и президентска република. Все основни неща, за които Радев не беше упълномощен от суверена да развива и осъществява. Легитимността на тези му цели оставаше винаги спорна, но един факт, винаги вървеше устойчиво – връзката му с интересите на Путин в ЕС. 

Вчера Радев се опита да отвърне на атаката на Пеевски, но направи груба грешка. Коментирайки на живо, реши да обиди с името на Сергей Магнитски противника си. А това вече е чистият дискурс на Кремъл – за който Магнитски е враг. За пореден път излезе, че президентът Радев има едни и същи врагове с Путин. Произволната власт на Путин във вътрешно-политически план

беше властовият дискурс на служебното управление на Радев в България

След тази вярна грешка от вчера, Радев се скри и пусна административната си артилерия. Днес го защитават вицепрезидент, бивши служебни министри и секретари. Едно прави впечатление - всички те се целят във враговете на Радев – правителството и парламента, но не коментират по същество публичните обвинения в корупция и злоупотреба с власт на президентската администрация. А това, че нейни представители кадруваха в силовите и отбранителни структури на държавата, както и в службите е ясно за всички. 

Вероятността Радев да се опита да се скрие зад политически проект е все по-силна. Той се опитва да ни убеди, че е политическата алтернатива на управлението и затова е нападан. Но тази му теза е три пъти невярна и ще го доведе до неуспех:

1. Радев колкото и да иска да влезе в предричаната от някои социолози поява на политическа алтернатива, няма да успее. Той вече беше алтернативата. Той вече управлява. Той вече беше еднолично властово статукво. Той е познат като управление и не се ползваше с особена обществена подкрепа. 

2. Радев никога не е печелил политическата власт в държавата за да управлява. Неговата безконтролна власт идваше по Конституция, заради политическата криза, която той провокираше от самото начало, но той нямаше управленска власт, произтичаща от суверена на избори. 

3. Като проводник на проруска политика, Радев никога няма да е равностойна политическа алтернатива на което и да е евро-атлантическо мнозинство. Каквито и други обществени консенсуси да се чупят, то ориентацията на обществото ни за европейска идентичност е факт на много нива. Всички избори го препотвърждават. Радев загуби лъжливата си маска на натовски генерал и сега може да разчита на политическа популярност, но само сред процента на путинистите сред електората. Той може да играе само ролята на „ляв“ и на „националист“, а там са БСП и Възраждане. Радев няма потенциал да вдигне огромна, електорална приливна вълна, която да му даде властта в държавата. Все пак, има сили за един малък, но здрав пропутински политически проект, който да му осигури, ако не славно политическо бъдеще, то поне имунитет от преследване!