Радев си присвои президентския акаунт във Фейсбук - въпреки че е институционален, а не личен

Доскорошният държавен глава Румен Радев запази институционалната си страница във Facebook, използвана активно по време на деветте му години като президент, която към момента има около 443 хиляди последователи.
Същевременно сегашният президент Илияна Йотова комуникира чрез официален профил с приблизително 43 хиляди последователи.

Във Facebook профила на Румен Радев, който подаде оставка и обяви, че ще участва в предсрочните парламентарни избори, все още стои и връзката към сайта на президентската институция. 

Международната практика по отношение на социалните акаунти за комуникация на управници и лидери показва различен подход от този на Радев.

В Съединените щати, например, официалните профили на институциите – като президентския акаунт @POTUS – се предават на следващия държавен глава заедно с аудиторията, а публикациите на предишния президент се архивират и остават публично достъпни като исторически запис.

Официалният акаунт @Pontifex, използван от папата, се предава на всеки следващ глава на Римокатолическата църква.
Когато Бенедикт XVI се оттегля през 2013 г., профилът не остава негов. Той е архивиран, а същият акаунт започва да се използва от Франциск. Същото се случи и след кончината на Франциск и избирането на Папа Лъв XIV. Последователите се запазват, защото се приема, че те следват институцията на папството, а не конкретната личност.

Примерът във Франция е сходен. Официалните профили на Елисейския дворец представляват президентската институция. При смяна на държавния глава каналите остават същите и започват да публикуват дейността на новия президент, независимо дали това е бил Франсоа Оланд или Еманюел Макрон.

На острова - също: комуникацията на британското правителство се води през официалните канали на 10 Downing Street. При смяна на премиера акаунтите не се „вземат“ от напускащия политик — те остават към институцията и започват да отразяват работата на следващия министър-председател.

Така институционалната комуникация остава свързана с длъжността, а не с конкретната личност. Този модел цели прозрачност и равнопоставеност между различните администрации, както и запазване на държавния архив в дигитална среда. /БГНЕС