Той противоречи на всички научни прогнози за поведението на сигналите на такива огромни космически разстояния. Обикновено те са склонни да отслабват, докато пътуват през космоса, но този е останал ярък и различим.
През последните години беше идентифициран изключително мощен „мегалазерен“ сигнал, който е изминал повече от 8 млрд. светлинни години, без да губи силата си, и е достигнал Земята. Той е засечен с помощта на радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка.
Сигналът противоречи на всички научни прогнози за поведението на сигналите на такива огромни космически разстояния, пише The Times of India. Обикновено те са склонни да отслабват, докато пътуват през космоса, но този е останал ярък и различим. Това изключително откритие може да промени разбирането ни за това как енергията и радиацията се държат в необятните простори на Вселената.
Какво представлява сигнал от мегалазерен лъч?
„Мегалазерът“ всъщност е хидроксилен мегамазер, което се отнася до естественото усилване на микровълните, подобно на лазерите, но в радиодиапазон. Това се причинява от сблъсък на галактики, който компресира газове и възбужда хидроксилните молекули достатъчно силно, за да произведе интензивно лъчение.
В този конкретен случай радиацията идва от галактическата система HATLAS J142935.3–002836, която се намира на приблизително 8 милиарда светлинни години от Земята. Изследователите смятат, че изключителната интензивност на тази радиация позволява тя да бъде класифицирана като „гигамазер“, който е дори по-мощен от мегамазер.
Водещият учен д-р Тато Манамела обясни: „Наблюдаваме радио еквивалента на лазер по средата на Вселената.“
Защо този космически лазер не се разсейва?
Сред най-важните въпроси без отговор беше как сигналът може да остане толкова непокътнат след пътуване в продължение на 8 милиарда години. Причината е, че този тип предаване обикновено е разпръснато из цялата Вселена и не може лесно да бъде открито.
В този случай обаче сигналът е придобил допълнителна мощност благодарение на естествен оптичен феномен, наречен гравитационно лещиране. Както обясни д-р Манамела от Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория, процесът работи по следния начин: „Галактиката на преден план действа като лупа за сигнала, идващ отзад.“ Това естествено съвпадение увеличи интензивността на сигнала, правейки го откриваем.
Какво означава новото откритие за астрономията?
Това откритие не е просто интересен факт, то ни позволява да изучаваме Вселената на по-ранен етап. Учените смятат, че използването на такива мегамазери би могло да предостави информация за богати на газ среди и дори за свръхмасивни черни дупки. Нещо повече, този космически обект ще помогне за откриване на гравитационни вълни в бъдеще.
И накрая, изследователите се надяват, че в бъдеще ще бъдат открити много повече сигнали като този. Според Манамела: „Не искаме да намерим само една система... искаме да намерим стотици и хиляди“. Тази безпрецедентна мегалазерна светлина е отражение на това колко жизнена и непредсказуема е всъщност Вселената.
Послание, което иначе би се изгубило сред хаоса на Космоса, сега проблясва като ярка светлина от време, съществувало преди милиони години. С напредването на технологиите и изграждането на телескопи като MeerKAT, учените започват да разгадават някои от тези тайни. Това не само ще доведе до по-добро разбиране на Вселената, но може дори да отключи нови възможности./БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации