София Стоянова

Току-що узнах че днес е починал моят кръстник Николай Колев - Босия! Той беше и кум на родителите ми, и близък приятел на дядо ми Радой Ралин. 

Изявявал се е като поет, общественик и журналист. Лежал е няколко пъти в Старозагорския и Софийския затвор преди 1989 г. по политически причини. Правил гладна стачка в затвора, с което става пословичен сред дисидентските среди. 

През 2018 година отново прави гладна стачка, този път против корупционни практики в Министерството на транспорта. Стачката приключва успешно на 83-тия ден с оставката на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски. 

Ще го помня като много сърцат и добър човек, винаги готов да откликне за помощ на хора от цяла България. Ако му звъннеше човек, който от месеци не си е получавал заплатата, Босия веднага ставаше и тръгваше по институциите. Ако някой имаше нужда от финансова помощ - Босия му даваше от своята пенсия. 

В негова памет публикувам това стихотворение на Радой Ралин, което не е издавано до този момент:

Гладна стачка

На Николай Колев- Босия
Тя не стреля с хайдушки пищови,
тя не вдига във въздуха сгради,
тя не устройва засади.
не задига заложници;
ненавижда авантюри и заговори,
не я блазнят рекорди и ордени,
чуждата кръв я смущава.
Тя стои си в своята стаичка
и въоръжава историята
чрез саможертва:
предоставя
суверенитет на Личността.
Трезвата й еуфория
се превръща в територия,
екватория
и аеротория:
повдигнете си челата –
дух витае над света,
сее Одата на радостта.
Призрак броди из Европа,
призрак гази гузни слави.
Хей, Николай,
разпери двете си ръце,
осеяни с кървави звезди,
с приковани нерви...
Ескулапа ли завербуваха ченге?
Николай,
дирижирай Одата на радостта
бос върху жеравата на саможертвата.
Няма стоп за нестинарите.
5.9.1989