Чета днес, че пропагандонът (същият и евродепутат!!!) с име на руска река, е спечелил колективното дело, заведено от близки на убити и пострадали от комунистическия режим и т.нар. Народен съд заради изказванията му, че "на България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд", че Народният съд, нито е "комунистическо извращение", нито нещо необичайно за следвоенна Европа, и че е "достатъчно да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".
Решението на съдийката Биляна Магделинова е кристално ясно доказателство,
че призракът на комунизма все още броди
в съзнанието не само на "обикновените хора", но и на политици, историци, магистрати, и т.н. И няма как да е иначе, след като в България комунизмът бе обявен за несъществуващ, а фактите за престъпленията му - заплашени от забрава. Впрочем, почти така е навсякъде по света. Въпреки няколкото международни резолюции, осъждащи престъпленията на комунизма, световната общност и досега не ги е признала за престъпления срещу човечеството. Освен политическо – Съветите бяха съюзник на победителите във Втората световна война, обяснението е и психологическо. Капацитетът на човешкото съзнание да поема ужаси бе препълнен от нацистите и Холокоста. Човечеството отказа да приеме, че освен нацисткия, е имало и комунистически геноцид, при това в пъти по-кървав. И нацистите обраха пешкира, а комунистите 45 години владяха половин Европа и тероризираха целия свят.
Разбира се, основната вина за дълголетието на българския комунизъм е на българите. Не осъзнахме липсата на декомунизация в България като проблем, защото същите хора, които не се бориха с комунизма докато беше силен, не ни обясниха и последиците от отказа да скъсаме с комунизма, след като той падна. Повечето хора, мотивирани от жалба по младост, отказаха да търсят каквито и да е обяснения, още по-малко – вина, от когото и да било. Най-вече от самите себе си.
С вчерашното си решение съдия Магделинова
дава на този тип хора нов коз
Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет с триста зора преди четвърт век, имал "декларативен характер и неговото приемане не отменя регламентираните в Конституцията основни права на гражданите, каквито са правото на всеки да мисли свободно, правото на всеки свободно да формира своите убеждения, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово или по друг начин". Тоест, законът може да обявява комунистическия режим за престъпен, но вие можете да го обожествявате, защото няма наказание за това.
Кръгът се затвори. Змията захапа опашката си. Времето започна да тече обратно. Нали знаете - всеки край е
Ново начало...
И нов страх от старите комунисти.
В първото видео на новия си подкаст "Осъзнато с Калин Манолов" - зададох няколко риторични въпроса.
Ще ги припомня:
- щеше ли още да бъде възможно политическата власт на всички нива да е толкова престъпна и корумпирана;
- щеше ли да бъде възможно комунистите да не бъдат наказани за престъпленията си и да не бъдат отстранени от властта и политиката;
- щеше ли да им бъде позволено да установят почти пълен контрол върху медиите;
- щеше ли да е възможно да бъде подменена, ако не и изцяло скрита, истината за миналото;
- щеше ли да бъде така деморализирана неукрепналата българска демокрация
ако комунистите още не бяха на власт?
Не, разбира се. Но сега една съдийка казва да не обръщаме внимание на закон, защото е декларативен, и легализира ирационалния страх. Което само потвърждава въпиющата
нужда от гражданска декомунизация на България
Това не означава лустрация. За нея вече наистина е късно. НАПРАВИХА ТАКА, че да стане късно. Безкрайният "плавен преход", който уж трябваше да пази нас, позволи на комунистите да запазят политическата си и да придобият и икономическа власт.
Означава опазване на паметта за престъпленията на комунизма. На 15 август 2025 обявих конкретна идея за първо общо действие -
укрепване на Паметника на жертвите на комунизма пред НДК
Работим по въпроса. Буквално преди дни стана ясно, че закъсала за пари, държавата е обявила за продан сградата на т.нар. Народен дом, бившата Дирекция на милицията и полицията. В своя протестна декларация Асоциация "Памет за утре" писа: "Продаването ѝ е опит за заличаване на историческата памет и за прикриване на истината за престъпленията на тоталитарния режим. Подобни действия са в противоречие с европейските практики – в Берлин, Будапеща, Прага и Варшава сградите на тайните служби и репресивния апарат са превърнати в музеи и мемориали. България не може да продължава да бъде изключение".
Тези дни ще обявим нова инициатива за изваждане на сградата от списъка на имотите за продажба и превръщането й в музей. В Народен дом на терора, както прекрасно го нарече Стойчо Шишков в разтърсващия си едноименен документален филм (линк към филма - в коментар).
Това ще е малка част от усилията да огражданим българското общество, като насърчим гражданското участие и гражданския контрол върху действията на властимащите. Това ще е истинската гражданска декомунизация на България.
Коментари (0)