Ралица Василева: Лидери от ранга на Горбачов и Тед Търнър отново ще се появят, ако ...

Дългогодишният водещ на новините на Си Ен Ен (CNN) Ралица Василева, чието лице и глас десетилетия наред достигаха до десетки милиони зрители по целия свят, днес е посветена на нова мисия – да предава опита си на следващото поколение. Отвъд блясъка на глобалния ефир, днес тя преподава телевизионна и дигитална журналистика в Атланта и признава, че въпреки мащаба на световните събития, истинският живот се крие в местните проблеми.

В интервю за БГНЕС тя сподели своя прочит за променящата се медийна среда, изкуствения интелект, ролята на съвременния журналист и поляризирания свят, в който днес главен редактор често се оказва алгоритъмът.

От глобалния ефир до местните проблеми

След няколко десетилетия в центъра на събитията, днес Ралица Василева е насочила вниманието на своите студенти към регионалните и местни новини. Те създават съдържание за малкото студентско градче Атънс, където се намира университетът ѝ, и за петте съседни общини, които рядко попадат във фокуса на големите медии.

„Открих, че глобалните новини са много важни, но когато правиш локални новини, там се случва истинският живот. Там всъщност можеш да зададеш въпрос на кмета защо не е асфалтирана дадена улица“, сподели тя. Според вея това мотивира младите хора, защото те създават реални новини, които достигат до хората и им обръщат внимание. Често в работата си те успяват да намерят пресечната точка и да локализират глобалните новини, показвайки как световните процеси се отразяват на малката аудитория.

Поколението Z и краят на Желязната завеса

Завръщайки се в България, за да се срещне със студенти във Варненския свободен университет, Василева бе водена от любопитството да разбере какво вълнува младите, какво им пречи и пред какви предизвикателства са изправени. Въпреки че днешните младежи растат в коренно различен свят, тя отбеляза, че не вижда огромна разлика между своите американски студенти и младите българи.

„Аз израснах като журналист след края на Студената война и падането на Желязната завеса. Тогава бяха времена, в които хората от Изтока и Запада дори не се познаваха. Сега социалните медии скъсяват дистанцията. Младите българи пътуват, научават много чрез социалните мрежи и светът като цяло им е по-ясен. Не са откъснати от една Желязна завеса, както моето поколение беше“, бе категорична журналистката.

Въпреки че в CNN въздействието на думите ѝ се измерваше в световен мащаб, тя оцени по-интимното обучение в класната стая като изключително значимо. „Много е важно да информираш международния зрител с достоверни данни, за да разбере външната политика и да взима важни решения въз основа на проверени факти. Но обучението на младите хора, които тепърва ще стават журналисти, сякаш е още по-важно. Чувствам, че оставям след себе си по-голяма следа върху всеки един студент. Не може да се опише какво удовлетворение и радост ми носи, когато след години ми се обаждат и ми се хвалят какво са постигнали“, призна Василева.

Човекът срещу изкуствения интелект

В ерата на технологичните революции и появата на виртуални AI водещи, които не стареят и не правят лапсуси, Василева изрази увереност, че човешкото присъствие на екрана остава незаменимо.

„На този етап мисля, че хората искат представянето на събитията с достоверни факти, но и със сърце. Изкуственият интелект може би ще се научи в бъдеще, но в момента той не може да хване нюанса. Само човекът може да го почувства и да чете между редовете“, обясни тя. Като пример тя посочи редакционните дискусии в CNN относно терминологията при отразяване на чувствителни теми, като дебата за абортите в САЩ. За да се избегне стигматизацията при използването на термина „pro-life“ (за живота), което автоматично би превърнало защитниците на правото на аборт в хора „против живота“, медията е взела решение да използва неутралните определения „против аборта“ и „за аборта“. Според нея това е нюанс, който изкуственият интелект все още трудно би преценил прецизно.

Алгоритъмът като главен редактор и феноменът „News finds me“

Запитана кой днес е главният редактор на световните процеси, Василева посочи, че медийната среда е силно фрагментирана. За зрителите на телевизия това остава редакторът на новините, но за над 60% от хората в Америка, които се информират от социалните мрежи, алгоритъмът е истинският редактор.

Тя обърна специално внимание на феномена „News finds me“ (Новината ме намира). „Хората не се стараят да черпят информация от различни източници, дори и такива, с които не са съгласни, а само чакат каквото им предлага алгоритъмът. С този феномен хората всъщност не се информират достатъчно“, предупреди журналистката. Нейният съвет бе потребителите сами да станат редактори на собствения си информационен поток, като активно търсят новините и проверяват различни източници.

Това пасивно потребление е в основата на дълбоката поляризация. За да се преодолее тази бездна, Василева сподели, че въвежда в курсовете си концепцията за „конструктивна журналистика“ (solutions journalism). Този подход не само отразява проблемите, но и разглежда техните решения по сериозен начин, анализирайки плюсовете и минусите. „Това връща баланса в журналистиката. Още по-обнадеждаващо е, че тази журналистика се възприема от много хора, които иначе не са съгласни един с друг – независимо дали са републиканци или демократи, млади или възрастни. Те предпочитат конструктивните новини и повече им вярват“, добави тя.

Епохата на лидерите и митът за абсолютната обективност

Връщайки се към емблематичните си интервюта с фигури като Михаил Горбачов и Тед Търнър (основател на CNN), Василева отбеляза, че те са продукт на една революционна епоха на разделен на два полюса свят. Днес светът е фрагментиран на много малки общности. Въпреки това тя заяви, че вижда съвременни лидери, които променят правилата на играта, посочвайки като пример Марк Зукърбърг заради трансформацията в начина на комуникация чрез дигиталните платформи. „Ако се появи пак такъв революционен момент, лидери от ранга на Горбачов и Търнър отново ще се появят“, бе убедена тя.

Що се отнася до стандартите в професията, Василева бе откровена: „Абсолютна обективност няма. Представянето на информацията винаги е пречупено през субективния поглед. Но е много важно да бъдеш непредубеден, да оставиш личното настрана. Не е честно към зрителите да им представяш само това, в което ти вярваш. Трябва да им дадеш всички факти и контекст, за да осмислят нещата и да си извадят заключенията сами, а не да им казваш какво да мислят.“

В края на разговора Ралица Василева отправи своето послание към българските студенти: да бъдат автентични, да търсят достоверни факти и да не чакат алгоритъмът да ги информира. „Талантът е важен, но е много малък процент. Успехът се постига с много труд и всеотдайност. Да бъдат честни и автентични. Трябва да намериш това, което е твоето – усеща се в сърцето. За мен лично е много важно да работя нещо, с което допринасям за обществото. Пожелавам им от сърце да намерят професия, в която наистина чувстват, че допринасят за света около себе си.“ | БГНЕС