От сега до предстоящите президентски избори в САЩ през 2020 година, Западните избиратели ще могат да отидат до урните в повече от 20 случая. Разглеждайки скорошните случаи на намеса в изборите и в САЩ, и в Европа и анемичния отговор от демократическите институции, има всички причини да се мисли, че тези вотове представляват 20 нови мишени за Русия и други да се месят, пише бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в ко-авторство с американския адвокат и бивш министър на вътрешната сигурност на САЩ Майкъл Чертоф в статия за електронното издание Politico, представена без редакторска намеса, съобщава "Фокус".

Чуждестранната намеса е относително евтина що се отнася до финансовите и човешките ресурси, които изисква. Но тя дава почти гарантирано предимство в подкопаването на доверието в нашите легитимни институции, нещо, което не-демократичните режими, като например Русия, се радват да направят. Обезпокояващото е, че Западните правителства продължават да водят все същата стара война: Те са затънали в грубата лексика за "фалшиви новини" от 2016 г., докато текущите тенденции показват, че Русия и подобни противници изострят своите инструменти.

Първо, ние виждаме преход от „фалшивите новини“ към хипер-партизански наративи. Тези истории обикновено съдържат зрънце истина, но с изопачени факти, така че да се получи поляризираща публична история. Видяхме, че по време на изборите в Италия,където социалните медии и ботове, свързани с Русия огласяваха истории за заплахата от нелегалната имиграция. Това, взето заедно с изтощението на италианските избиратели от политическия елит на страната, стана решаващ фактор, който даде на двете популистки и анти-имигрантски партии най-големия дял от гласовете. Проблемът с хипер-партизанското съдържание е, че то е по-малко откриваемо от откровено фалшивите новини. Борбата с него изисква много по-всеобхватно усилие от всички демократични институции, правителства, медии, НПО-та и самите избиратели, което днес не е налице.

Междувременно, ние виждаме интернационализация на наръчника за намеса. Независимо от това, че президентските избори през 2016-а година привлякоха най-много вниманието на медиите, САЩ далеч не са единствената мишена. Русия активно изнася платформата си за намеса в други страни. На референдума в Каталуния видяхме безпрецедентно нива на тролване в социалните медии и употребата на изкривени факти, с произход Венецуела. Сега погледите се насочват към това да видим как ще бъде използвана Венецуела на предстоящите избори в Мексико. Други не-демократични държави като Иран и Китай, а също и Турция, гледат отблизо. Само преди няколко седмици, „Туитър“ акаунтите на няколко европейски политици, включително на един от ко-авторите, бяха хакнати, предполага се, че от турски оперативни работници, разпространяващи фалшиви новини за неуспешния опит за преврат през 2016-а година.

Видът намеса зависи от изборите, на които се прави. В САЩ, на Русия й се наложи да използваха неморални средства – хакваха имейл сървъри и оперативни работници, базирани в страната, за да влияят на политическата сцена. В Италия или Германия, Русия може да разчита на близките до Москва партии и на икономическото си влияние, за да разпространява поляризиращи послания. Украйна e кота нула за московската кампания за намеса, където всички средства – от политически убийства до корумпиране, от тролване до кибератаки – всичко се използва докрай.

Колективният отговор сред Атлантическия алианс беше слаб и неорганизиран. Няколко НПО-та, тинк-танкове, национални парламента и правителства работят за идентифицирането и борбата с подривните действия на Русия. Тези проекти разглеждат въпроса как да се справим с отделни инструменти от арсенала на руската намеса: защитата на онлайн пространствата, нашите изборни урни, нашите медии и засилване на нашата киберзащита. Но много често те го правят с оглед на намесата в предишни избори, без да се предприемат мерки за проактивна подготовка За следващите. Те рядко се координират помежду си или имат цялостен подход за защита срещу целия спектър от зловредни действия. В САЩ дебатът също е толкова поляризиран, че само една двупартийна мярка мина през Конгреса.

Именно поради тази причина създаваме Трансатлантическата комисия за изборен интегритет. Да събираме на едно място политици, индустриалци, медии, хора от технологичния сектор и експерти от гражданското общество от двете страни на Атлантика, нашата цел е да разширим работата, която е проведена до сега и да запълним пропуските в нашия колективен отговор. За да се справим наистина с престъпните действия на Русия и другите играчи, е императив да преодолеем две разделения: това, минаващо през Атлантическия океан и другото – по партийните линии.

В широкия спектър на членовете на комисията са политици като бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, бившия вицепремиер на Великобритания Ник Клег, както и бившият главен редактор на най-четения вестник в Европа – Bild. Тук е и бившият началник на интернет сигурността на британския премиер Тереза Мей. Нашата цел е да влезем в контакт с парламентите от двете страни на Океана и да разгледаме тяхното законодателство, да анализираме това, което вече е свършено и искам да помогнем и разширим инициативите и организациите, които вече работят по този въпрос. На технологията в момента се гледа като на част от проблема, но ние също имаме намерение да намерим начин тя да се превърне в част от решението, използвайки възможностите на машините да се учат и изкуствения интелект, за да идентифицираме и контрираме фалшивите разкази.

Идентифицирането на целия арсенал на разузнавателните тактики на Русия и другите чуждестранни сили е единственият начин за развиване на цялостна стратегия за противопоставяне срещу това. Ако се провалим в опитите да го направим, други държави, които желаят да подкопаят сигурността ни ще възприемат подобни разрушителни тактики.

От двете страни на Атлантическия океан ние вече показахме, че работейки заедно, можем да преодолеем предизвикателствата, които стоят пред нас. Днес ние сме изправени пред голямото предизвикателство да осъвременим нашата демокрация. Ако работим в изолация, за да се преборим с тази взаимна заплаха, ние ще се провалим. Именно затова трансатлантическото сътрудничество е нужно и е нужно спешно, за да сме сигурни, че ще защитим интегритета не само на 20-те избори през следващите две години, но и интегритета на институциите като такива.

Андерс Фог Расмусен бивш министър-председател на Дания и генерален секретар на НАТО. Майкъл Чероф е бивш Министър на вътрешната сигурност. Те ще съпредседателстват Трансатлантическата комисия за изборен интегритет.