Археолози успяха да разчетат правилата на непозната досега настолна игра от римската епоха, издълбана върху варовикова плоча. За откритието съобщава специализираното издание Ancient Pages, като подчертава, че находката променя представите за развитието на стратегическите игри в древна Европа.

Артефактът е открит в град Херлен и е изследван от международен екип учени от Нидерландия, Белгия и Австралия. Каменната плоча е с размери приблизително 21 на 14,5 сантиметра и е внимателно обработена, което показва, че не става дума за случаен надпис, а за предмет със специфично предназначение.

Камък, който „разказва“ как се е играело
Върху повърхността на плочата е издълбан правоъгълник, пресечен от четири диагонални линии и една права линия. На пръв поглед схемата изглежда абстрактна, но анализът на следите от употреба разкрива различна картина. Част от линиите са значително по-износени, което подсказва повтарящи се движения на игрови фигури в определени зони.

За да достигнат до по-точни изводи, учените комбинират 3D сканиране с висока резолюция, микроскопски анализ на повърхността и симулации с изкуствен интелект. Именно тази комбинация позволява да се реконструира начинът, по който плочата е била използвана в продължение на години.

Ключова роля в изследването има археологът и специалист по древни игри Уолтър Крист, който подчертава, че формата и степента на износване недвусмислено говорят за настолна игра, макар геометрията ѝ да не съвпада с нито един познат до момента модел.

Изследователите създават виртуален модел на плочата и пускат два независими AI агента, които „играят“ върху нея по правила, вдъхновени от други древни европейски настолни игри. Целта е да се провери кои игрови сценарии най-точно възпроизвеждат реалните следи от износване.

Изненадващо ранна поява на стратегически игри
Резултатите сочат, че най-добро съвпадение има при т.нар. блокиращи игри – стратегически игри, при които основната цел е да се ограничат възможните ходове на противника, докато той остане без изход. Подобен тип игри досега са били документирани основно от Средновековието нататък.

Новата находка обаче показва, че тази игрова логика е била позната още в римската епоха, няколко века по-рано, отколкото се смяташе досега. Това разширява представите за интелектуалната култура на античното общество и подсказва, че стратегическото мислене и абстрактните игри са били по-разпространени, отколкото предполагахме.

Макар плочата да е сравнително скромна по размер, нейното значение е съществено. Тя демонстрира как съвременните технологии – от 3D моделиране до изкуствен интелект – могат да „оживят“ предмети от миналото и да ни помогнат да разберем не само как са живели хората, но и как са мислели, съревновавали се и са прекарвали свободното си време.

Игрите в римската империя
Една от най-интересните стратегически игри на римляните е Ludus Latrunculorum, известна като „играта на наемниците“. Тя се е играела върху решетъчна дъска, а фигурите представлявали войници, които трябвало да обкръжат и „пленят“ противниковите. За разлика от игрите, основани на късмет, тук доминирали логиката, тактическото мислене и планирането няколко хода напред. Археологически находки на издълбани дъски върху каменни плочи в казарми и обществени сгради показват, че играта е била популярна както сред войници, така и сред цивилни. Макар правилата ѝ да не са запазени напълно, реконструкциите сочат, че тя е изисквала стратегическа дисциплина, напомняща на съвременния шах или дама. Някои изследователи дори предполагат, че подобни игри са служили и като интелектуална тренировка за военни командири.

Друга изключително любопитна игра е Harpastum – динамична и физически натоварваща игра с малка топка, която може да се опише като древна смесица между ръгби и борба. Името ѝ произлиза от гръцка дума, означаваща „грабвам“, което добре отразява нейния характер – играчите се опитвали да задържат топката, докато противниците агресивно се стремели да я отнемат. Източниците свидетелстват, че това била интензивна и шумна игра, често наблюдавана от публика. Смята се, че тя не е била просто забавление, а и форма на физическа подготовка, особено ценна в общество, където военната готовност имала централно значение. Макар правилата ѝ да не са напълно възстановени, духът ѝ ясно напомня на съвременните контактни спортове, при които сила, издръжливост и тактика вървят ръка за ръка.