Трус с магнитуд 4,7 предизвика сеизмични вълни по цялата планета
Учени от Оксфордския университет откриха източника на най-голямото сеизмично събитие, регистрирано някога на планетата Марс. Резултатите от изследването, публикувани в списание Geophysical Research Letters, изключват падането на метеорит и предполагат, че причината за труса е тектоничен разлом в кората на планетата.
Земетресение с магнитуд 4,7 на Марс, което предизвика сеизмични вълни, които се разпространиха по планетата за около шест часа, беше регистрирано от спускаемия апарат InSight на НАСА на 4 май 2022 г. Първоначално учените предположиха, че причината е удар на метеорит, тъй като сигналът беше подобен на тези, които се получават при падане на космическо тяло. Учените започнаха да търсят кратера. Очакваше се такъв кратер да има диаметър около 300 метра и зона на експлозия с диаметър 180 километра. Изследователи от Европейската космическа агенция, Китайската национална космическа агенция, Индийската организация за космически изследвания и Космическата агенция на ОАЕ анализираха данни от орбитални апарати, обикалящи около Марс, за да търсят кратер или друго доказателство за сблъсък с метеори - като облаци прах, които се появяват часове след земетресението.
В нова статия обаче учените обявиха, че събитието S1222a е причинено от освобождаването на тектонични сили, което показва, че Марс е по-сеизмично активен, отколкото се смяташе досега. Тъй като планетата няма активна тектоника на плочите, трусовете вероятно се дължат на геоложки процеси в самата кора. Първоначалните резултати предполагат наличието на разлом на дълбочина 18-28 километра с разлом на повдигане и свличане, който се появява едновременно във вертикална и хоризонтална плоскост. Самите разломи и напрежението по техните ръбове могат да възникнат, защото различните части на кората се охлаждат и свиват с различна скорост през милионите и милиардите години от еволюцията на планетата. /БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации