Разказ за ада: 129 дни в плен на "Хамас"

Хулио Сегадор, ARD, Дойче веле

"Опитвах се по време на плена да водя толкова нормален живот, колкото бе възможно“, разказва 73-годишният Луис Хар, който прекарва 129 дни в плен на "Хамас". И до днес той се бори с травмите от преживяното.

В дома на Луис Хар в кибуца Урим, разположен само на няколко километра от ивицата Газа, са подредени множество фотографии. Те показват връщането на Луис Хар към живота - пътуването му след освобождаването с военен хеликоптер, сърдечните прегръдки в една болница. Това са моментите, в които за Луис Хар започва свободата, разказва АРД.

"Това е хеликоптерът, който ме спаси", посочва пред германските журналисти 73-годишният Хар. Но зад облекчението, което кадрите запечатват, се крият моменти на огромен страх.

Ежедневна рутина, за да оцелееш психически

Луис Хар, който е роден в Аржентина, е отвлечен на седми октомври 2023 година от терористите на "Хамас" и е отведен в Газа. Той е затворен в тъмно помощение в Рафах заедно с четирима членове на неговото семейство. За да не рухнат психически по време на плена, заложниците разработват стриктна рутина, пише германската обществена медия.

"Опитвах се по време на плена да водя толкова нормален живот, колкото бе възможно", спомня си Хар. Заложниците всяка сутрин ставали, сгъвали одеялата си, приготвяли закуска. Макар че по цял ден нямало какво да правят, ги крепяла мисълта: "Един ден ще излезем оттук."

През февруари 2024 година израелските специални части щурмували скривалището и освободили групата в рамките на драматична нощна акция.

"Луис, ти си тук, не там"

Днес Луис Хар е свободен човек. Той е написал книга, пътува по света, говори пред политици и представители на ООН. Погледнато отвън, изглежда, че той води нормален живот. Но следите от тези 129 дни в ръцете на Хамас са дълбоки.

Травмата се обажда постоянно в ежедневието, разказва Хар. "Често ми се случва да вървя по улицата и изведнъж да започна да плача заради дочута дума или шум", споделя мъжът, който страда от паник атаки. Ако мине мотоциклет, тялото му се вкаменява. В тези моменти затваря очите си и си казва: "Луис, ти си тук, не там."

На Хар му е ясно, че няма да успее лесно да се отърси от тази спомени. "Носим травмата в себе си. Тя не може да се излекува, не може да се премахне. Който казва, че е успял да забрави, просто лъже." И след много години споменът за ужаса може може да изскочи отново.

След изявите си на световната сцена Хар винаги се връща обратно в малката си къща в Урим. Но със съжаление той казва, че не усеща съпричастност от страна на съседите си, с които живее врата до врата. Зад това поведение често се крие загрижеността да не се отворят стари рани - от страна на хората, които на свой ред са бълково травматизирани в резултат от събитията на седми октомври. Хар усеща определена дистанцираност, която описва като болезнена: "Как може да проявяват безразличие? Как може да се държат така, все едно не се е случило нищо?"

Оцеляването като мисия

Въпреки разочарованието 73-годишният Хар не се поддава на огорчението. Той възприема оцеляването си не като случайност, а като задължение. Пленът го е променил - днес той е друг човек.

Когато се среща с хора и ги прегръща, той иска да им предаде това, което го е спасило в най-мрачните моменти от неговия живот - непоколебимата увереност. "Не само ми бе даден нов живот, но и ми бе дадена мисията да разпространявам надежда в целия свят", обяснява той пред АРД.