Една поредица на д-р н.  Ирина Шуликова*

На всеки му се е случвало да чуе оплакванията на поне един безкрайно недоволен ученик, който протестира срещу необяснимата за него практика да пише безброй страници с разсъждения по теми, които му изглеждат особено далечни от живота, който всъщност живее. Тогава разбираемо се оформя интуитивно въпросът - защо изобщо е необходимо да пишем? И родителите, потънали в безпомощност срещу въпрос, който дори на повечето от тях изглежда легитимен, търсят артилерия от аргументи, за да мотивират изтощените от литература ученици. Ако за момент забравим за актуалността. че живеем в ерата на изкуствения интелект и почти не са останали съвестни ученици, които да пишат есетата си без вискотехнологична помощ, можем да се върнем към идеята за класическите методи на съществуване. Въпросите, свързани с ползите от писането са вълнували още античните гърци. Платон е казал “Писането е средство  не за паметта, а за припомнянето”. Именно това е една от причините да пишем - за да си припомняме това, което вече знаем. Да не забравяме извършените несправедливости. Да помним направеното добро. 

Писането е кръвта по вените на журналистиката, която служи, за да информира обществото по актуални теми. За да е качествен и полезен медийният поток, е необходимо да бъдат прилагани стриктни етични, морални и технически правила. 

Медиите като коректив на властта

 Връзката между журналистическите репортажи и антитерористичните мерки се определя от деликатен баланс между необходимостта от прозрачност и императивите на националната сигурност. Журналистиката служи като жизненоважен механизъм за търсене на отговорност от правителствата по принцип, но също така и при изпълнението на антитерористичните политики, като гарантира, че тези мерки остават в рамките на правните и етичните граници. Разследващите репортажи често разкриват случаи, в които усилията за борба с тероризма са прекомерни, което води до потенциални злоупотреби с власт, като например незаконно наблюдение, нарушаване на гражданските свободи или насочване към конкретни общности на етническа или религиозна основа. В демократичните общества свободната преса играе решаваща роля в проверката на стратегиите за борба с тероризма, подчертавайки тяхното въздействие върху правата на човека и насърчавайки обществения дебат за тяхната необходимост и пропорционалност. През тази перспектива журналистиката действа като своеобразен коректив, насърчавайки идеята, че сигурността не трябва да бъде за сметка на демократичните ценности. Журналистическите репортажи обаче също могат да поставят предизвикателства пред ефективността на антитерористичните мерки. 

Когато информацията се превръща в риск

В някои случаи разкриването на чувствителна информация по време на текущи антитерористични операции може да компрометира усилията за събиране на разузнавателна информация или дори да застраши живота на служителите по сигурността.

Медийното отразяване може също така непреднамерено да разкриеслабости в стратегиите за национална сигурност, предлагайки информация, от която терористичните организации могат да се възползват. Необходимостта от осведомяване на обществеността често се сблъсква с оперативната тайна, изисквана при усилията за борба с тероризма, което кара правителствата да ограничават потока от информация, понякога чрез правни мерки като заповеди за забрана на достъпа или ограничения за пресата. Тази динамика създава постоянно напрежение между осигуряването на обществен надзор върху антитерористичните мерки  защитата на интегритета на операциите за сигурност, като подчертава сложната и често спорна връзка между журналистиката и политиката за борба с тероризма. 

В този текст тероризмът се разглежда през обектива на медийните теории, като се обръща голямо внимание на реалностите и натиска в ежедневната журналистика. Специалисти от много различни дисциплини изучават тероризма. Някои учени включват пресата в изследването на тероризма като променлива величина в контекста на политическите науки. Други учени изследват тероризма от социологическа гледна точка, като често правят препратки към медиите, без да разбират ясно важната роля, която пресата играе по време на криза. Голяма част от изследванията извън областта на масовите комуникации отхвърлят или игнорират ограничителните рамки и правила, които едновременно съставляват журналистиката и съответно са наложени на журналистите. В своите анализи тези учени често предлагат начини правителството да заобиколи пресата като решение на потенциалната власт, която медиите могат да донесат на терористите. Макар че аргументи в полза на цензурата на пресата съществуват от години, в повечето случаи този вид препоръки не са юридически или социално съвместими в една демокрация, която работи в защита на журналистиката.

Необходимостта от тази точка в научния труд се диктува от грешките,  допускани при медийното отразяване както на терористични, така и на антитерористични дейности в миналото. Проучване на някои от грешките,допуснати от журналистите, предлага на медийните организации да разработят набор от насоки за отразяване на тероризма като средство за намаляване на сензационните и панически заглавия, подстрекателски. Според Barnett медиите често се намират в ситуация, в която трябва да балансират между информирането на обществото и потенциалното компрометиране на операции за национална сигурност. Едно от основните послания на главата е, че прозрачността и точността в отразяването на терористичните събития могат да противоречат на нуждата от конфиденциалност при антитерористичните действия, като това създава потенциален

конфликт между медиите и властите

Една от най-важните поуки е, че медиите не само че имат властта да формират общественото мнение, но и могат да повлияят на успеха или провала на антитерористичните мерки. Прекомерното медийно внимание може да усили страха в обществото и дори да доведе до популяризирането на терористични идеологии. В същото време обаче, медиите могат да играят конструктивна роля, като предоставят контекст и информация, които помагат на обществото да разбере необходимостта от определени мерки. Barnett подчертава значението на отговорното журналистическо поведение, което може да минимизира рисковете от преекспониране на терористични актове и да насърчи по-разумно обществено разбиране за антитерористичната дейност.

В свят на страх и спешност отговорната журналистика остава едно от малкото средства, които могат едновременно да информират, да предпазват и да не предават демокрацията. В следващата част от поредицата ще разберем кои са тези, които се борят — медиите и антитероризма.

*Поредицата ще ви помогне да разберете и осмислите новите предизвикателства пред света! Текстовете са част от научното изследване на автора, но отразяват и актуалните събития.