Разкриха един от последните езически храмове на траките? Уникален мраморен релеф открит край Ивайловград

Археологическите проучвания в местността „Балък дере“ край Ивайловград разкриха нови доказателства за значим религиозен център в Западна Тракия, в който езическите култови практики са продължили и след утвърждаването на християнството в Римската империя. Сред най-важните открития от сезон 2026 г. са храмов комплекс с ясно обособени ритуални пространства и мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според археолозите обектът може да се окаже един от последните езически храмове на траките в региона.

Редовните разкопки приключиха през октомври под ръководството на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей (НИМ). Проучванията са финансирани по проект на Министерството на културата и са подкрепени от Община Ивайловград. Откритията допълват натрупаните през предишни сезони данни, според които комплексът край река Арда е бил важно духовно средище, около чиято дейност се е организирал животът в местността през Античността.

Храм с три помещения и необичайно запазена организация

Разкритата сграда е с дължина около 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток–северозапад. Тя включва три помещения, свързани чрез входове, в които са разположени основните елементи на култовата дейност: олтар в най-голямото помещение, жертвеник в средното и пространство за съхранение на даровете в третото. Особеното научно значение на находката е в разположението на тези елементи по една линия. По данни на НИМ за първи път в археологическите проучвания са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в общо пространство в антична градска среда и проследени до V век. Откритието предоставя рядка възможност да се изследват устройството и функционирането на подобен храм в периода на късноантичните религиозни промени.

Мраморен релеф на три нимфи и Кибела

Важна следа за предназначението на храма е мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според изследователите подобна комбинация от божества в една композиция се среща за първи път. Находката насочва към възможна връзка между светилището и култовете към тези божества, но окончателното тълкуване на религиозното предназначение на комплекса предстои да бъде уточнено чрез допълнителни изследвания.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тази хипотеза е водният канал, който обхожда храма, както и близостта на река Арда. Тези особености дават основание на археолозите да допускат, че на мястото може да е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите, свързвани в античните вярвания с водите и природата.

Езическите култове продължили въпреки забраните

Археологическите пластове свидетелстват за религиозните промени, които обхващат Римската империя от средата на IV до първата половина на V век. Християнството постепенно укрепва позициите си, а през 392 г. император Теодосий I предприема решителни мерки за утвърждаването му като официална религия и за ограничаването на езическите култове. Според интерпретацията на проучвателите в „Балък дере“ традиционните религиозни практики са продължили въпреки натиска на властите. Комплексът е бил опожарен в средата на V век – събитие, което археолозите свързват с насилственото прекратяване на култовата дейност и възможен опит да бъде заличена паметта за почитаните тракийски божества.

Въз основа на архитектурата, хронологията, релефа и връзката с водата учените допускат, че „Балък дере“ може да е един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Това засега остава научна хипотеза, а не окончателно установен факт. Въпреки това откритията имат съществено значение за разбирането на устойчивостта на древните култове в период на дълбоки религиозни промени. Находките разширяват познанията за античната храмова архитектура и духовния живот в региона и поставят нови въпроси пред бъдещите археологически проучвания.