При спасителни археологически разкопки на обходния път за Габрово е разкрита църква от шести век. Това съобщи за БТА ръководителят на експедицията проф. Хитко Вачев. Той и неговият помощник Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към БАН са проучвали терена през юни и юли във връзка с изграждането на подхода към тунела под Шипка. Разкритата еднокорабна ранновизантийска църква е с размери 20 на 10 метра, изградена от бигорни блокове, с редове от тухли, а подът е настлан с керамични плочи. Имала е два входа от южната и от западната страна. Интересно е оформлението на олтарната част, тъй като към апсидата е бил изграден синтрон - стъпаловидно оформени скамейки, на които са сядали духовните лица, а на централното място е имало епископски трон, посочи проф. Вачев. Той уточни, че под олтара е разкрита малка камера, в която вероятно са се съхранявали мощи на светец, които за съжаление не са запазени.

Според проф. Вачев от цялостната архитектура на храма става ясно, че това е епископска църква. Датировката на църквата се базира на откритите при разкопките на мястото монети от шести век. Археологът отбеляза, че на този етап липсват сведения в Габровския регион през тази епоха да е имало епископия, затова вероятно става дума за епископска резиденция, разположена в тази част на епархията. Според Епифаниевия списък на територията на днешна Северна България е имало няколко епископии, подчинени на централната епископия в Марцианопол. Те са били в Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и Зикедеспа.

По думите на проф. Хитко Вачев до шести век няма никакви сведения коя е епископията Зикедеспа, но според някои исторически извори би могло да се предположи, че нейният център е бил в Търново, на крепостта "Царевец". В труда си "За строежите" Прокопий Кесарийски отбелязва, че непосредствено след Никополис се намира градът Зикедева. Същият град е упоменат и от Теофилакт Симоката през 597 година. Близостта на имената Зикедеспа и Зикедева е дало основание на покойния вече професор Велизар Велков да изкаже мнение, че споменатият град е разположен на хълма "Царевец".

Според проф. Вачев името има тракийски произход и е запазено до наши дни в топонима "Девинград", с който са наричали преди векове днешният хълм "Момина крепост". Историкът предполага, че преместването на епископския център от Никополис до Зекедева е станало около средата на шести век. Обособяването на епископията е свързано с формирането на новия град, който според решенията на Халкидонския събор трябва да получи и епископска катедра.

Проф. Вачев посочи, че всички тези сведения и резултатите от археологическите проучвания дават основание да се счита, че в новооткритата епископска църква са служили духовници от ранновизантийския град, разположен на хълма "Царевец", а сегашната Габровска област е била под тяхната юрисдикция.

Резултатите от проучването са изключително ценни за историческата наука, защото са доказателство, че когато избухва въстанието на Петър и Асен през 1185 година, провъзгласеният за архиепископ Василий стъпва върху съществувала още през шести век църковна епархия с център Търново, отбеляза проф. Вачев. Той уточни, че в църковната история на ранна Византия е извършено първоначалното райониране, а доказателство е, че на базата на запазените сведения Константинополската патриаршия никога не е протестирала срещу издигането на Търново като църковен град.

Археологът посочи, че новооткритата църква се намира в габровския квартал "Радецки". Обектът е документиран от учените и няма да попречи на изграждането на пътното трасе.