Въпросът, който остава без отговор, е - защо очевидните грешки не са били забелязани от рецензентите преди публикуването му
Дълго рекламирано климатично проучване, публикувано в престижното списание „Нейчър“, бе официално оттеглено, след като се оказа, че е пълно с неверни данни и методологически грешки. Скандалът бе осветен от „Уолстрийт Джърнъл“, повдигайки сериозни въпроси относно натиска за конформизъм в научната общност, която подхранва наратива за "климатична катастрофа".
Проучването, дело на учени от германския Институт за изследване на климатичните въздействия в Потсдам, предизвика сензация при публикуването си през април 2024 г. Шокиращата му прогноза гласеше: до 2049 г. климатичните промени могат да причинят икономически щети в размер на 38 трилиона долара годишно. За сравнение, тази цифра надхвърля целия БВП на Северна Америка от 31.4 трилиона долара за миналата година.
Авторите прогнозираха също, че растящите емисии на $\text{CO}_2$ ще доведат до катастрофален 62% спад в глобалния БВП до 2100 г.. Те изчислиха, че щетите през следващия четвърт век ще надхвърлят шест пъти разходите за смекчаване на последиците от глобалното затопляне – силен аргумент в подкрепа на скъпоструващи правителствени интервенции, като задължителното въвеждане на електромобили.
Медии като „Аксиос“ раздухаха резултатите, обявявайки, че проучването „подкрепя ключови констатации и изводи от други изследвания“.
Въпреки шумната реклама, научната общност бързо откри сериозни пропуски.
Погрешни данни:
През юли 2024 г. "Нейчър" публикува поправка, признавайки, че цели редове от данни са „погрешно отпечатани като десетични, а не като процентни точки“.
Статистическа незначителност:
Друга група учени посочиха, че проучването „подценява несигурността“, което прави резултатите му „статистически незначими, когато са правилно коригирани“.
Ефектът на Узбекистан:
Трета критична забележка от август разкрива, че „аномалии в данните, произтичащи от една страна“ – Узбекистан – „значително изкривяват прогнозираните въздействия“. След като данните за Узбекистан бяха премахнати и статистическата несигурност коригирана, заключението на проучването се промени изцяло: икономическите щети вече не надвишаваха разходите за правителствени интервенции.
Политическият натиск:
Проучването съдържаше толкова много грешки, че списание „Нейчър“ бе принудено да го оттегли официално. В оттеглянето се отбелязва: „След публикуването резултатите се оказаха чувствителни към премахването на една страна, Узбекистан, където бяха отбелязани неточности в основните икономически данни за периода 1995–1999 г.“
Оттеглянето на въпросното проучване е сериозна черна точка и за Мрежата за екологизиране на финансовата система (група от централни банки и финансови регулатори), която включи погрешните прогнози в своите сценарии за климатични стрес тестове на банките.
Въпросът, който остава без отговор, е - защо очевидните грешки не са били забелязани от рецензентите преди публикуването му. Критиците смятат, че причината е предразсъдък и проява на конформизъм: рецензентите не са искали да опровергаят заключения, които подкрепят тезата за "климатична апокалипсис" и необходимостта от преструктуриране на световната икономика. Когато политиката е на власт, вероятността да нямаме качествена наука се увеличава, което обяснява защо "голяма част от прогнозите на науката за климата" се оказаха шокиращи за мнозина.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации